Грей - Страница 45

К оглавлению

„Леле. Дълга реч дръпна, Грей. Да не би току-що да я покани на среща?“

— Какво се случи с петнайсетте преди мен? — пита тя.

— Различни неща. Но в крайна сметка, като цяло… несъвместимост.

— И смяташ, че ние сме съвместими?

— Да.

„Поне така се надявам…“

— И вече не се виждаш с никоя от тях?

— Не, Анастейжа, не се виждам с никоя от тях. Аз съм моногамен във връзките си с жени.

— Ясно.

— Направи проучването, Анастейжа.

Тя оставя вилицата и ножа, за да покаже, че е приключила.

— Това ли е всичко, което възнамеряваш да изядеш?

Тя кима и отпуска ръце в скута си, а устата ѝ е свита по типичния за нея инатлив начин… и аз разбирам, че трябва да се скараме, ако искам да я накарам да изяде всичко. Нищо чудно, че е толкова слаба. Трябва да се направи нещо по въпроса с храненето ѝ, стига да се съгласи да бъде моя. Докато продължавам да ям, тя ме стрелка с очи на всеки няколко секунди и по бузите ѝ избива лека руменина.

„Я, това пък какво е?“

— Бих дал всичко, за да разбера какво мислиш в момента. — Очевидно е, че мисли за секс. — Мога да се досетя — дразня я.

— Радвам се, че не можеш да четеш мислите ми.

— Не мога. Но мога да чета тялото ти, Анастейжа, с което имах възможността да се запозная доста добре от вчера до днес. — Ухилвам се хищнически и искам сметката.

Когато си тръгваме, пръстите ѝ са преплетени с моите. Тя мълчи — замислена е, поне така ми се струва — и продължава да мълчи през целия път до Ванкувър. Дал съм ѝ доста обширна тема за размисъл.

Но и тя ми е дала много, над което да мисля.

Дали ще пожелае да продължи с мен?

По дяволите, много се надявам да стане.

Когато пристигаме пред дома ѝ, все още е светло, но слънцето потъва и хвърля розови и перлени отблясъци по връх Сейнт Хелън. Ана и Кейт живеят на живописно място с невероятна гледка.

— Искаш ли да влезеш? — кани ме тя, след като изключвам мотора.

— Не, имам доста работа. — Знам, че ако приема поканата, ще прекрача черта, за което все още не съм готов. От мен не става гадже и затова не искам да ѝ давам празни надежди за връзката, която ще има с мен.

Тя се натъжава, раменете ѝ се отпускат, извръща поглед.

Не иска да си тръгвам.

Чувствам смирение. Протягам ръка и стискам нейната, целувам кокалчетата ѝ с надеждата това да разсее болката от отказа ми.

— Благодаря ти за този уикенд, Анастейжа. Беше много хубав… най-хубавият уикенд. — Тя обръща блестящите си очи към мен. — Сряда? — продължавам аз. — Ще те взема от работа. Ще те взема където и да си.

— Сряда — повтаря тя и надеждата в гласа ѝ ме обърква.

„Мама му стара! Това няма да е среща!“

Целувам отново ръката ѝ и слизам от автомобила, за да ѝ отворя вратата. Трябва да сляза преди да направя нещо, за което ще съжалявам.

Когато слиза, се оживява, става съвсем различна от момичето, което е била допреди малко. Тръгва към входната врата, но преди да се качи по стълбите, неочаквано се обръща.

— О, между другото, все още нося слиповете ти — заявява предоволно и разкопчава колана, за да видя надписите „Поло“ и „Ралф“ да се показват над дънките.

Откраднала ми е бельото!

Не мога да повярвам. В този момент единственото ми желание е да я видя по моите боксерки… само по тях.

Тя отмята коса и влиза наперено, оставя ме на тротоара да гледам след нея като глупак.

Клатя глава и се качвам в колата, паля двигателя, но така и не успявам да сдържа самодоволната си усмивка.

Надявам се да каже да.

Довършвам работата си и отпивам от чудесния „Сансер“, който са ми донесли от обслужване по стаите. Беше отново чернооката чернокожа жена. Прехвърлям имейлите, отговарям на онези, които чакат отговор, и тази работа се оказва чудесно занимание, което ме откъсва от мислите за Анастейжа. Сега съм приятно уморен. Цели пет часа ли съм работил? Може пък да е от сексуалните игри от снощи и днес сутринта. Спомени за прелестната госпожица Стийл нахлуват в мислите ми: в Чарли Танго, в леглото ми, в банята, танцува в кухнята ми. И като си помисля, че всичко започна тук, в петък… а сега тя обмисля предложението ми.

Дали е прочела договора? Подготвя ли си домашното?

За пореден път поглеждам телефона, да не би да съм получил есемес или да съм пропуснал обаждане, но както може да се предполага, няма нищо.

Дали ще се съгласи?

Надявам се…

Андреа ми е изпратила новия имейл адрес на Ана: лаптопът щял да бъде доставен утре сутринта. Сега вече мога да ѝ напиша мейл.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Новия Ви компютър

Дата: 22 май 2011, 23:15

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Надявам се да сте се наспала добре. Надявам се също да използвате този лаптоп по предназначение, както вече дискутирахме.

Очаквам с нетърпение да Ви видя за вечеря в сряда.

С радост ще отговоря на всички Ваши въпроси, ако възникнат такива до сряда, чрез електронната Ви поща, ако това е удобно и подходящо за Вас.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Имейлът не се връща, което означава, че адресът е действащ. Питам се как ли ще реагира Ана на сутринта, когато го прочете. Надявам се лаптопът да ѝ хареса. Утре ще разбера. Посягам към последното си четиво и се настанявам на канапето. Книгата е от двама известни икономисти, които проучват въпроса защо бедните мислят и се държат по начина, по който го правят. Представям си млада жена, която реши дългата си тъмна коса; косата ѝ блести на светлината от счупен пожълтял прозорец, наоколо танцуват прашинки. Тя пее тихо, като дете.