Грей - Страница 64

К оглавлению

64

— Не.

— Прекарай нощта с мен.

— И да не мога да те докосна? Не.

По дяволите! Тъмнината плъзва вътре в мен, но аз не ѝ обръщам внимание.

— Невъзможна си — промълвявам и се отдръпвам, разглеждам лицето ѝ и напрегнатото умислено изражение.

— Защо си мислиш, че можеш така лесно да ми кажеш „довиждане“?

— Защото тръгвам сега, веднага.

— Нямах предвид това и ти знаеш много добре.

— Крисчън, трябва да помисля. Не знам дали мога да изградя подобна връзка с теб. Такава, каквато я искаш ти.

Затварям очи и отпускам чело до нейното.

„Ти какво очакваше, Грей? Тя не е създадена за това“.

Поемам си дълбоко дъх и я целувам по челото, след това заравям нос в косата ѝ, вдъхвам сладката есенна миризма, за да я запомня.

Това е, достатъчно.

Отстъпвам назад и я пускам.

— Както желаете, госпожице Стийл. Ще ви придружа до фоайето. — Протягам ръка, може би за последен път, и с изненада установявам, че тази мисъл е болезнена. Тя отпуска ръка в моята и двамата тръгваме мълчаливо към рецепцията.

— В теб ли е номерчето за колата? — питам, когато стигаме във фоайето. Говоря спокойно, уверено, но всичко вътре в мен се е свило.

Тя вади билета от чантата и аз го подавам на портиера.

— Благодаря за вечерята.

— Както винаги удоволствието бе изцяло мое, госпожице Стийл.

Не е възможно това да е краят. Трябва да ѝ покажа, да ѝ демонстрирам какво означава, какво можем да направим заедно. Да ѝ покажа какво би било в стаята с играчките. Тогава ще разбере. Може би това е единственият начин да се стигне до сключване на сделката. Обръщам се бързо към нея.

— Тази седмица се местите в Сиатъл, нали? Ако решиш… ако вземеш правилното решение… мога ли да те видя тази неделя?

— Ще видим. Може би — отвръща тя.

Това не означава „не“.

Забелязвам, че ръцете ѝ са настръхнали.

— Хладно е. Имаш ли сако?

— Не.

Някой трябва да се грижи за тази жена. Свалям си сакото.

— Облечи го. Не искам да настинеш.

Загръщам раменете ѝ и тя се сгушва в него, затваря очи и вдъхва дълбоко.

Привлича ли я миризмата ми? Както нейната мен ли?

Може пък не всичко да е изгубено.

Пред нас спира престарял фолксваген костенурка.

Какво, по дяволите, е това?

— Това ли караш? — Това чудо със сигурност е по-старо от дядо Тиодор. Мили боже! Човекът подава ключовете и аз му давам щедър бакшиш. Той заслужава да му се платят вредни.

— Тази кола върви ли изобщо?

— Да.

— И ще стигне до Сиатъл?

— Ще стигне.

— Безопасна ли е? Ще те закара ли жива дотам?

— Да — опитва се да ме увери тя. — Е, стара е, знам, но е моя и все още върви. Баща ми ми я купи.

Когато предлагам нещо по-добро, тя разбира какво имам предвид и изражението ѝ се променя на мига.

Побесняла е.

— Не мислиш да ми купуваш кола, нали? — озъбва се тя.

— Ще видим — промърморвам и се опитвам да запазя спокойствие. Отварям ѝ вратата и тя се качва зад волана, а аз се питам дали да не помоля Тейлър да я закара. По дяволите! Сещам се, че тази вечер не е на работа.

Щом затварям вратата, тя смъква прозореца… нетърпимо бавно.

За бога!

— Карай внимателно — ръмжа аз.

— Довиждане, Крисчън — отвръща тя и гласът ѝ потрепва, сякаш се опитва да не заплаче.

Както съм раздразнен и загрижен за безопасността ѝ, ме обзема чувство на безпомощност, когато колата ѝ изръмжава и потегля.

Не знам дали ще я видя отново.

Стоя като глупак на тротоара, докато задните фарове се стопяват в нощта.

Мамка му. Защо всичко стана толкова объркано?

Влизам обратно в хотела, отивам до бара и си поръчвам бутилка „Сансер“. Вземам го и се качвам в стаята. Лаптопът е отворен на бюрото и преди да отворя виното, сядам и започвам да пиша имейл.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер

Дата: 25 май 2011, 22:01

До: Анастейжа Стийл

 

Не разбирам защо избяга тази вечер. Мисля, че отговорих на всичките ти въпроси. Знам, че ти дадох прекалено много информация и че имаш нужда от време да я обмислиш. Надявам се също да помислиш отново върху предложението ми. Много силно желая това между нас да се получи. Ще правим всичко много бавно.

Просто ми повярвай.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Поглеждам си часовника. Ще ѝ трябват поне двайсет минути за да се прибере, може би повече в това подобие на автомобил. Пускам мейл на Тейлър.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Ауди „А3“

Дата: 25 май 2011, 22:04

До: Дж Б Тейлър

 

Искам аудито за утре.

Благодаря.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Отварям бутилката и си наливам чаша, посягам към книгата, сядам да чета и се опитвам да се съсредоточа. Очите ми непрекъснато се стрелкат към екрана на лаптопа. Дали ще ми отговори? Минутите текат, безпокойството ми расте; защо не ми отговаря? В единайсет ѝ пускам есемес.


●Прибра ли се вече?●

Така и не получавам отговор. Може да си е легнала. Преди полунощ изпращам нов имейл.

От: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер

Дата: 25 май 2011, 23:58

До: Анастейжа Стийл

 

Надявам се да си се прибрала жива с тази твоя кола.

Само ми кажи дали всичко е наред.

64