Грей - Страница 92

„Най-сетне си там, където исках, Ана Стийл“.

Обикалям я бавно, наслаждавам се на гледката. Няма начин да изглежда по-възбуждащо.

— Изглеждате ужасно привлекателна така, госпожице Стийл, и многознайната ви уста почти не се отваря. Харесва ми, когато сте тиха.

Млъквам и заставам пред нея, бръквам в бикините ѝ и съвсем бавно ги смъквам по дългите ѝ крака, докато не коленича пред нея.

Обожавам я. Тя е великолепна.

Без да откъсвам очи от нейните, свалям бикините, слагам ги под носа си и вдишвам дълбоко. Тя отваря уста и се кокори престорено.

Точно така! Подсмихвам се. Съвършена реакция.

Пъхвам бикините в задния джоб на дънките и се изправям, обмислям следващия си ход. Протягам камшика, прокарвам го по корема ѝ и нежно описвам кръгче около пъпа с кожения език. Тя си поема рязко дъх и потръпва.

„Ще бъде страхотно, Ана. Само почакай“.

Започвам бавно да я обикалям, прокарвам камшика по кожата ѝ, по корема, по ханша, по гърба. При второто завъртане я первам в основата на задника така, че кожата шляпва вулвата.

— А! — вика тя и дръпва белезниците.

— Тихо — предупреждавам и отново започвам да я обикалям. Первам я отново на същото сладко място и тя изскимтява, остава със затворени очи, докато свиква с усещането. Трепвам отново с китка и нагайката я шляпва по зърното. Тя отмята глава и стене. Прицелвам се отново и нагайката близва другото зърно; аз наблюдавам как се втвърдява и издължава под захапката на кожата.

— Хубаво ли е?

— Да! — отвръща тя с продран глас, затворени очи, отметната глава.

Первам я по дупето, този път по-силно.

— Да какво?

— Да, сър — извиква тя.

Бавно и внимателно я обсипвам с ласки, докосвания и удари по корема, надолу по тялото и се насочвам към целта си. С един замах коженият език захапва клитора ѝ и тя изкрещява задавено.

— О, моля те!

— Тихо! — заповядвам и я наказвам с по-силен удар по гърба.

Прокарвам кожения език по срамните косми, по вулвата чак до вагината. Кафявата кожа блести от възбудата ѝ, когато я изтеглям.

— Виж колко си влажна, Анастейжа. Отвори очи и уста.

Тя диша тежко, но разтваря устни и ме гледа, очите ѝ са замаяни, потънали в плътската наслада на момента. Пъхвам нагайката в устата ѝ.

— Виж колко си вкусна. Смучи! Смучи дълбоко и силно, бебчо.

Тя затваря уста около върха и на мен ми се струва, че е обхванала члена ми.

Мама му стара!

Тя е толкова невероятно сексапилна, че не мога да ѝ устоя.

Вадя нагайката от устата ѝ, прегръщам я. Тя отваря уста, за да я целуна, езикът ми проучва, наслаждава се на вкуса на похотта ѝ.

— О, Анастейжа, имаш най-прекрасния вкус на света — прошепвам. — Искаш ли да свършиш?

— Моля те — хленчи тя.

С едно трепване на китката камшикът перва задника ѝ.

— Моля какво?

— Моля, сър — хленчи тя.

Браво на момичето! Отстъпвам крачка назад.

— С това ли? — питам и вдигам пръчката, за да я види.

— Да, сър — изненадва ме тя.

— Сигурна ли си? — Не мога да повярвам на късмета си.

— Да, моля, сър.

„О, Ана. Моя прекрасна богиньо“.

— Затвори очи.

Тя изпълнява. Безкрайно внимателно, с огромна доза благодарност, аз обсипвам с бързи, парещи первания корема ѝ. Скоро тя започва да диша тежко отново, възбудата ѝ нараства. Придвижвам се надолу и нежно первам клитора ѝ с кожения език. Отново. След това отново. И отново.

Тя дърпа белезниците и стене безспир. След това притихва и разбирам, че всеки момент ще свърши. Неочаквано отмята глава, застива с отворена уста и изкрещява, когато оргазмът разтърсва цялото ѝ тяло. Аз пускам камшика на мига и я сграбчвам, поддържам я, когато тялото ѝ се отпуска. Тя увисва в ръцете ми.

„А, не, Ана, все още не сме приключили“.

Пъхвам ръце под бедрата ѝ, повдигам треперещото ѝ тяло и я понасям, както е все още окована за решетката, към кръста на Сейнт Андрю. След това я пускам, изправям я, притисната между кръста и раменете ми. Дръпвам дънките, разкопчавам копчетата и освобождавам члена си. Вадя презерватив, скъсвам опаковката със зъби и с една ръка си го нахлузвам.

Нежно я повдигам отново.

— Повдигни крачета, бебчо, увий ги около мен.

Подпирам гърба ѝ на дървото, задържам краката ѝ на кръста си, а лактите поставям на раменете.

„Моя си, малката“.

С един тласък съм в нея.

Мамка му. Тя е великолепна.

Оставям си кратка минутка, за да ѝ се порадвам. След това започвам да се движа, наслаждавам се на всеки тласък. Чувствам я, в нея съм, собственото ми дишане става бързо и тежко, боря се за всяка глътка въздух, губя се в тази красива жена. Устата ми е отворена до врата ѝ, вкусвам я. Ароматът ѝ изпълва ноздрите ми, изпълва ме целия. Ана. Ана. Ана. Не искам да спра.

Неочаквано тя се напряга, тялото ѝ се свива около мен.

Ето че пак го направи. Отпускам се. Изпълвам я. Придържам я. Благоговея пред нея.

Точно така. Точно така. Точно така.

Толкова е красива. Мили боже, това направо ме побърква.

Изтеглям се от нея и тя се отпуска на гърдите ми, затова бързо освобождавам китките ѝ от решетката и я подкрепям, докато и двамата се отпускаме на пода. Гушвам я между краката си, обгръщам я с ръце, а тя се отпуска напълно, очите ѝ са затворени, диша тежко.

— Браво, бебчо. Болеше ли?

— Не.

Едва долових гласа ѝ.

— Очакваше ли да боли? — питам и приглаждам кичури коса, полепнали по лицето ѝ, за да мога да я виждам по-добре.

— Да.

— Виждаш ли? Повечето ти страхове са в главата, Анастейжа.

— Галя лицето ѝ. — Искаш ли да го направим пак?

Тя не отговаря веднага и решавам, че е заспала.