Грей - Страница 105

105

„Жизнено, Грей“.

— Андреа…

Някакво движение ме разсейва. Вдигам поглед и с радост виждам, че Ана е застанала на прага, облечена в моята тениска. Краката ѝ, дълги, изящни, са само за моите очи. Има страхотни крака.

— Господин Грей — обажда се Андреа.

Погледите ни с Ана се срещат. Нейните очи наистина са с цвета на лятно небе и също толкова топли. Господи, мога да потъна в тази топлина и да остана там цял ден, всеки ден.

„Стига с твоите глупости, Грей“.

— Разчисти програмата ми за тази сутрин, но Бил да ми се обади. Ще съм там в два. Трябва да говоря с Марко днес следобед, за което ми е нужен поне половин час…

По устните на Ана плъзва усмивка и аз се усещам, че ѝ отвръщам.

— Добре, господине — казва Андреа.

— С Барни и хората му ще говоря след като се видя с Марко или може би утре. И ми намери някъде време да се виждам с Клод всеки ден тази седмица.

— Сам иска да говори с вас тази сутрин.

— Кажи му да чака.

— Става въпрос за Дарфур.

— О, така ли?

— Очевидно конвой с помощи е страхотна възможност за реклама.

О, Господи! Той все такива ги измисля.

— Не, не искам никаква реклама за Дарфур — казвам раздразнено.

— Той каза, че един журналист от „Форбс“ искал да говори с вас по този въпрос.

„Форбс“ пък откъде са разбрали?

— Кажи на Сам да се заеме с това — сопвам се. Нали затова му се плаща.

— Искате ли да говорите лично с него? — пита тя.

— Не.

— Добре. Освен това трябва да отговоря веднага за събитието в събота.

— Какво събитие?

— Галата на търговската палата.

— Не е ли следващата събота? — питам и в същия момент ми хрумва нещо.

— Да, господине.

— Изчакай… — Обръщам се към Ана, която размахва левия си крак, но не откъсва небесносините си очи от мен. — Кога се връщаш от Джорджия?

— В петък — отвръща тя.

— Трябва ми още един билет. Ще ме придружава дама — уведомявам Андреа.

— Дама ли? — прописква Андреа, неспособна да повярва.

Въздишам.

— Да, Андреа, чу какво казах… Ще ме придружи госпожица Анастейжа Стийл.

— Добре, господин Грей. — Звучи така, сякаш съм я ощастливил за цял ден.

Мама му стара! Какво му става на персонала ми?

— Това е всичко. — Затварям. — Добро утро, госпожице Стийл.

— Добро утро, господин Грей — казва Ана. Заобикалям бюрото и заставам пред нея, галя лицето ѝ.

— Не ми се искаше да те будя. Изглеждаше така сладко заспала и спокойна. Наспа ли се добре?

— Благодаря, спах доста добре. Дойдох само да кажа добро утро, преди да вляза за душ. — Усмихва се и очите ѝ блестят от радост. Какво удоволствие е да я видя в такова настроение. Преди да се заема отново с работа, се навеждам и я целувам нежно. Неочаквано тя ме прегръща през врата и плъзва пръсти в косата ми, притиска тялото си към моето.

Леле!

Устните ѝ са настойчиви, затова откликвам, целувам я, изненадан от настойчивостта ѝ. С едната си ръка прихващам главата ѝ, с другата голия нашляпан задник и тялото ми се разпалва.

— Сънят ти се е отразил добре. — Гласът ми е зареден с неочаквана похот. — Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото?

— На бюрото — прошепва тя в ъгълчето на устата ми и хваща члена ми.

На това му се казва изненада!

Очите ѝ са тъмни, горят от желание.

— Това наистина започва да ви харесва. Ставате ненаситна, госпожице Стийл.

— Харесвам единствено теб.

— Дяволски си права. Само мен. — Думите ѝ са като песен на сирена за либидото ми. Губя всякакви задръжки, помитам всичко от бюрото си и документи, телефон, химикалки се разпиляват по пода, но ми е все едно. Вдигам Ана и я просвам на бюрото, така че косата ѝ провисва и се разстила върху стола ми.

— Пожела си го, имаш го — ръмжа аз, вадя презерватива и си смъквам ципа. Бързо си слагам презерватива и поглеждам ненаситната госпожица Стийл. — Надявам се да си готова — предупреждавам я, стискам китките ѝ и ги задържам от двете страни на тялото ѝ. С едно бързо движение влизам в нея.

— Господи, Ана, ти си повече от готова. — Давам ѝ наносекунда, за да ме поеме. След това започвам с тласъците. Напред и назад. Отново и отново. Все по-силно. Тя отмята глава, устата ѝ е отворена в безмълвна молба, а гърдите ѝ се лашкат с ритъма ми. Обгръща ме с крака, докато аз се забивам в нея.

„Това ли искаш, малката?“

Тя посреща всеки тласък, стиска ме, стене, докато я обладавам. Извисявам я все по-високо и по-високо, докато не усещам как се стяга.

— Хайде, бебчо, направи го за мен — ръмжа през зъби и тя го прави, изкрещява и ме засмуква със собствения ми оргазъм.

Мама му стара! Свършвам със същата сила като нея и се отпускам тежко върху тялото ѝ, докато тя се стяга около мен.

По дяволите. Това е неочаквано.

— Какво направи с мен, по дяволите? — Останал съм без дъх, устните ми докосват врата ѝ. — Ти си магьосница. Владееш някаква страшна магия.

А тя ми се нахвърля!

Пускам китките ѝ и се опитвам да се изправя, но тя стяга крака около мен, пръстите ѝ се свиват в косата ми.

— Грешиш. Не съм магьосница. Аз съм омагьосаната — прошепва тя. Очите ни се срещат, нейните напрегнати, сякаш вижда през мен. Вижда тъмнината в душата ми.

„Пусни ме! Това е прекалено!“

Обхващам лицето ѝ с ръце, целувам я бързо, но в този момент си я представям с друг. „Не, няма да го направи с друг. Никога“.

— Ти. Си. Моя. — Всяка дума изплющява. — Разбираш ли това?

— Да, твоя — потвърждава тя убедено, сигурна в думите си, и необяснимата ми ревност се стопява.

— Сигурна ли си, че трябва да идеш в Джорджия? — питам и приглаждам косата ѝ назад.

105