Грей - Страница 111

К оглавлению

111

В гърдите ми нахлува безпокойство. Отпивам нова глътка от напитката и сядам да посвиря на пианото.

Вторник, 31 май 2011

Мама я няма. Не знам къде е.

Той е тук. Чувам ботушите му. Много тропат.

Имат сребърни катарами. Тропа. Много силно.

Той тропа. И крещи.

Аз съм в гардероба на мама.

Крия се.

Той не ме чува.

Мога да съм много тих. Съвсем тих.

Тих съм, защото ме няма.

— Мръсницо! — крещи той.

Непрекъснато крещи.

— Мръсница такава!

Крещи на мама.

Крещи на мен.

Удря мама.

Удря мен.

Чувам как вратата се затваря. Вече го няма.

И мама я няма.

Аз съм в гардероба. В тъмното. Съвсем тих.

В гардероба съм дълго. Много, ама много дълго.

Къде е мама?

Когато отварям очи, радиочасовникът показва пет и двайсет и три. Спал съм на пресекулки, стряскан от кошмари, и съм изтощен, но решавам да потичам, за да се събудя. Щом си слагам анцуга, грабвам телефона. Имам есемес от Ана.

Радвам се. Пристигнала е, в безопасност е. Тази мисъл ме радва и бързо преглеждам имейла. Темата на последното съобщение ме стряска: „Харесва ли ти да ме плашиш?“

Няма начин!

Настръхвам, сядам на леглото и зачитам. Сигурно го е изпратила, докато е чакала прехвърлянето в Атланта.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Харесва ли ти да ме плашиш?

Дата: 31 май 2011, 06:52

До: Крисчън Грей

 

Знаеш колко мразя, когато харчиш пари по мен. Да, ти си много богат, но все пак това ме кара да се чувствам неудобно, като платена курва. Въпреки това ще призная, че пътуването в първа класа ми харесва. Много по-цивилизовано е. Затова ти благодаря още веднъж.

И това го казвам съвсем сериозно. И наистина ми хареса масажът на Жан Пол. Той е гей. Не ти казах тази подробност, защото ти бях ядосана и исках да те подразня, за което много съжалявам.

Но, както винаги, ти преиграваш. Не може да ми пишеш такива неща — вързана в сандък (така и не разбрах дали беше шега). Това ме плаши… ти ме плашиш… Аз съм напълно омагьосана от теб и дори обмислям с теб начин на живот, за какъвто дори не бях подозирала допреди седмица. И после написваш нещо, което ме кара да пищя от ужас и да бягам, но няма да го направя, защото ми липсваш. Наистина ми липсваш. Искам това между нас да се получи, но се страхувам от чувствата си към теб, те са много дълбоки и се боя, че тази пътека може да е доста тъмна и да ме отведе надолу. Това, което ми предлагаш, е еротично и много възбуждащо и съм любопитна да видя още, но в същото време се плаша, че ще ме нараниш физически и емоционално.

Ако след три месеца ми кажеш „Чао!“, какво ще правя аз оттам нататък? Но предполагам този риск го има във всяка връзка. Това просто не е връзката, която си представях, че ще имам, поне не първата.

За мен е огромна стъпка. Трябва да ти се доверя изцяло.

Ти беше прав, когато каза, че в мен няма нищо от мисленето на една подчинена. Съгласна съм с теб. И въпреки това аз искам да съм с теб и ако това е цената, която трябва да платя, за да бъда с теб, искам да опитам, но се страхувам, да, че ще се проваля и ще се съсипя физически и психически, а това е идея, която за момента не ми харесва.

Бях толкова щастлива, когато каза, че ще опиташ да ми дадеш повече. Може би трябва да помисля и да реша за себе си какво „повече“ е това, което искам. Това е и причината да замина. Когато съм с теб, ти ми вземаш акъла и не мога да мисля.

Викат полета ми. Затварям.

После пак.

Твоя Ана

Тя ме упреква. Отново. Само че ме поразява с откровеността си. Всичко ми се изяснява. Прочитам имейла ѝ още веднъж, след това отново, и всеки път спирам на „Твоя Ана“.

Моята Ана.

Тя иска връзката ни да потръгне.

Иска да е с мен.

„Има надежда, Грей“.

Оставям телефона на нощното шкафче и решавам да потичам, за да проясня мислите си и да помисля над отговора.

Поемам по обичайния си път по Стюарт към Уестлейк Авеню, в ушите ми гърми песен на „Фор Тет“.

Ана ми е дала предостатъчно материал за размисъл.

Да ѝ плащам за секс ли?

Като на курва?

Никога не съм я възприемал по този начин. Самата мисъл ме вбесява. Ама адски ме вбесява. Гневът ми бълбука. Защо си причинява това? Аз съм богат, какво от това? Тя просто трябва да свикне с този факт. Припомням си вчерашния разговор за самолета на ГЕХ. Тя не прие предложението ми.

Поне не ме иска заради парите ми.

А иска ли ме изобщо?

Казва, че я омайвам. Боже, нещо се е объркала. Тя ме е омаяла мен по начин, който никога не съм изпитвал, а се качи на самолета и прелетя цялата страна, за да е далече от мен.

Как, според нея, се чувствам аз?

Права е. Повел съм я по тъмна пътека, която е много по-интимна от която и да било ванила връзка — или поне така ми се струва. Достатъчно е да погледна Елиът и стряскащо небрежния му подход към момичетата, с които излиза, и веднага забелязвам разликата.

А и аз никога не съм я наранявал физически или емоционално — как е възможно да ѝ минава подобна мисъл? Просто искам да пробвам докъде мога да стигна с нея, да видя какво ще направи и какво няма. Ще я наказвам, когато нарушава правилата… да, може и да боли, но не повече, отколкото може да понесе. Може да работим с онова, което тя предпочита. Можем да го даваме съвсем бавно.

Ето я и засечката.

Ако ще прави онова, което искам аз, ще трябва да я окуражавам и да ѝ давам „повече“. Какво ли е това… все още не знам. Заведох я да се запознае с нашите. Това спада към категорията повече. А и не беше чак толкова трудно.

111