Грей - Страница 112

К оглавлению

112

Забавям крачка и обмислям онова, което най-силно ме притеснява в имейла ѝ. Не е страхът ѝ, а че е ужасена от дълбочината на чувствата, които изпитва към мен.

Какво означава това?

Непознато чувство се надига в гърдите ми, дробовете ми горят от жажда за въздух. Това ме плаши. Плаши ме толкова много, че се насилвам още и още, така че чувствам единствено болка от изтощение в краката и гърдите и студената пот, която се стича по гърба ми.

„Да, не се занимавай с този въпрос, Грей.

Запази контрола“.

Когато се връщам в апартамента, вземам бърз душ и се бръсна, след това се обличам. Гейл е в кухнята.

— Добро утро, господин Грей. Искате ли кафе?

— Да, благодаря — отвръщам, без да спирам.

Сядам на бюрото в кабинета си и включвам компютъра, за да напиша отговор на Ана.

От: Крисчън Грей

Относно: Най-накрая!

Дата: 31 май 2011, 07:30

До: Анастейжа Стийл

 

Анастейжа,

Учудвам се, че всеки път, когато си далеч, започваш да комуникираш открито и честно с мен.

И се дразня, че не го правиш, когато сме заедно.

Да, богат съм. Добре е да свикнеш с това. Защо да не харча пари за теб? Та аз казах на баща ти, че съм ти гадже, по дяволите! Мъжете не правят ли това за момичетата си? Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже.

Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения. Не зная какво да кажа или да направя, за да премахна тези съмнения. Искам да имаш най-доброто от всичко. Работя изключително много и смятам, че мога да харча парите си така, както намеря за добре. Мога да купя всичко, което пожелаеш. И искам да го направя. Наричай го ако щеш неправилна инвестиция, прахосничество, каквото искаш име му сложи. Или пък, ако искаш, се опитай да проумееш простичката истина, че никога не съм, не бих и няма да мисля за теб по начина, по който се описваш и се възприемаш. Ти си умна и красива млада жена, а имаш толкова много проблеми заради ниското си самочувствие, че почвам да си мисля дали да не ти запиша час при доктор Флин.

Извинявам се, ако съм те уплашил. Мисълта, че съм всял страх в душата ти, е ужасно болезнена за мен. Наистина ли си помисли, че мога да те сложа в сандък и да те пусна да пътуваш така? Та аз ти предложих частния си самолет, по дяволите! Да, шега беше, и очевидно доста лоша шега. Не мога да не отбележа, че се възбудих при мисълта за Анастейжа с вързани ръце и уста. Мога лесно да отворя сандъка (това вече не е шега). Не си падам по сандъци. Зная, че имаш проблем с връзването на устата и ако/ когато решим да го направим, ще го обсъдим предварително. Мисля, че това, което напълно ти е убягнало в цялата картинка, е, че при доминантно-подчинените връзки цялата сила е в ръцете на подчинения. Тоест в твои ръце. И ще го повторя пак — ти си тази, която държи силата. Не аз. В къщата при лодките ти каза „не“, а аз не мога да те докосна, ако кажеш „не“. Ето защо е нужно това споразумение — това са нещата, които ти ще или не ще правиш. Ако опитаме и не ти хареса, ще преразгледаме всичко отначало. Всичко зависи от теб. Не от мен. И ако не искаш да си вързана през китките и устата и сложена в сандък, тогава това няма да се случи.

Искам да споделя начина си на живот с теб. Никога не съм искал нещо по-силно. Честно казано, аз те боготворя заради това, което правиш. Ти си толкова невинна, а искаш и казваш, че ще опиташ. Това означава много за мен. Едва ли можеш да си представиш. Освен наивна ти си и напълно сляпа, за да не видиш, че съм като омагьосан от теб, макар че съм ти го казвал много пъти.

Не искам да те загубя. Не ми е приятно, че трябваше да летиш близо пет хиляди километра, за да си далеч от мен. Същото е и с мен, Анастейжа. Всяка мисъл и логика изчезва, когато сме заедно — толкова дълбоки са чувствата ми към теб.

Разбирам паниката ти, но аз се опитах да стоя далеч от теб. Наистина опитах. Знаех, че нямаш опит, и мисля, че никога не бих ти предложил това, ако имах и най-малката представа колко невинна си всъщност. И въпреки невинността си ти ме обезоръжаваш напълно, по начин, по който не го е правил никой. Ето например имейла ти. Четох го безброй пъти, за да разбера гледната ти точка. Три месеца не ти се струват достатъчно, страхуваш се какво ще се случи след това. Колко искаш да го направим? Шест? Година? Колко искаш? Кое ще те накара да се чувстваш по-добре и по-спокойна? Просто ми кажи.

Разбирам, че е огромна крачка да се довериш някому безрезервно. Аз трябва да спечеля доверието ти. Но ако търпя провал и не успявам, ти просто трябва да ми казваш. Изглеждаш толкова силна, така уверена в себе си — и после сядам и чета това, което пишеш, и виждам една съвсем друга Анастейжа. А аз мога да разбера какво правя и как го правя и дали успявам само и единствено от теб. Трябва да си честна с мен, двамата трябва да сме честни един към друг, за да проработи това.

Тревожиш се, че не си устроена да се подчиняваш. Добре, вероятно това е така. Но в крайна сметка единственото време, когато трябва да се държиш като подчинена, е в стаята с играчките. Това е и единственото място, където ти ми позволяваш да упражня силата и контрола си над теб, единственото място, където правиш това, което ти се каже. И аз никога не бих те пребил до синьо или черно. Цветът, който се стремя да постигна, е розов. Извън стаята с играчките харесвам начина, по който ме предизвикваш. Това е ново и доста приятно изживяване. Не бих искал да променям това. Така че сега е твой ред да ми кажеш какво „повече“ се иска от мен. Ще се опитам да погледна на нещата с отворено съзнание, ще се опитам да ти дам пространството, от което имаш нужда, и ще се опитам да стоя далеч, докато си при майка си. И ще очаквам с нетърпение следващия ти имейл.

112