Грей - Страница 115

К оглавлению

115

Наистина трудно ще дочакам следващата ни среща.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

От: Анастейжа Стийл

Относно: Лингвистични гимнастики

Дата: 31 май 2011, 22:36

До: Крисчън Грей

Пак ли си гледал в синонимния речник? Или си играеш на думи?

Прихвам.

От: Крисчън Грей

Относно: Бръщолевя си

Дата: 31 май 2011, 19:40

До: Анастейжа Стийл

Познавате ме прекалено добре, госпожице Стийл.

На вечеря съм със стара приятелка. Тръгвам с колата. До после, бебчо :).

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Колкото и да ми се иска да продължа да си бъбря с Ана, не искам да закъснея за вечеря. Ако закъснея, Елена ще се ядоса. Изключвам компютъра, вземам си портфейла и телефона и се качвам в асансьора за гаража.

Клуб „Майл Хай“ се намира на пентхаус етажа на Кълъмбия Тауър. Слънцето потъва към върховете на национален парк „Олимпик“ и оцветява небето с впечатляваща смес от оранжево, розово и опал. Невероятно е. Тази гледка много ще хареса на Ана. Трябва да я доведа.

Елена се е настанила на ъглова маса. Маха ми с ръка, широко усмихната. Оберкелнерът ме отвежда до масата ѝ, тя става, поднася ми бузата си и мърка:

— Здравей, Крисчън.

— Добър вечер, Елена. Както винаги, изглеждаш чудесно. — Целувам я по бузата. Тя отмята платиненорусата си коса на една страна, както прави винаги, когато е в игриво настроение.

— Сядай — кани ме. — Какво ще пиеш? — Пръстите ѝ с обичайния ален лак, нейна запазена марка, стискат висока чаша шампанско.

— Виждам, че си започнала с „Кристъл“.

— Имаме повод за празнуване, нали?

— Така ли?

— Крисчън. Разказвай за момичето.

— За мен совиньон блан „Мендочино“ — обръщам се към сервитьора. Той кима и се отдалечава с бърза крачка.

— Няма ли повод за празнуване? — Елена отпива глътка шампанско и извива вежди.

— Просто не разбирам защо правиш чак такъв въпрос.

— Не правя въпрос. Просто съм любопитна. Тя на колко години е? С какво се занимава?

— Току-що се дипломира.

— Не е ли малко млада за теб?

Извивам вежда.

— Сериозно ли ме питаш? Точно ти ли?

Елена избухва в смях.

— Как е Айзък? — подсмихвам се аз.

Тя отново прихва.

— Държи се прилично. — Очите ѝ блестят палаво.

— Сигурно умираш от скука — отвръщам сухо.

Тя се усмихва леко напрегнато.

— Той е добро домашно животинче. Хайде да поръчваме.

Докато ядем раци, решавам да не я измъчвам повече.

— Казва се Анастейжа и учи литература в университета на Ванкувър, запознахме се, когато дойде да ме интервюира за студентския вестник. Тази година изнасях реч на церемонията по връчването на дипломите.

— Тя запозната ли е?

— Все още не, но се надявам.

— Леле!

— Да. Избяга в Джорджия, за да премисля нещата.

— Далече е отишла.

— Знам. — Поглеждам раците и се питам как е Ана и какво прави; надявам се да спи… сама. Когато вдигам глава, Елена ме наблюдава. Напрегнато.

— Не съм те виждала в подобно състояние — казва тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Разсеян си. Не е типично за теб.

— Толкова ли е очевидно?

Тя кима и погледът ѝ омеква.

— За мен е очевидно. Според мен тя е преобърнала целия ти свят.

Поемам си рязко дъх, но се прикривам, като вдигам чашата към устата си.

„Много проницателно, госпожо Линкълн“.

— Мислиш ли? — казвам, след като отпивам.

— Така ми се струва — отвръща тя и очите ѝ ме пронизват.

— Тя ме обезоръжава.

— Сигурна съм, че това е нещо ново. Обзалагам се, че се питаш какво прави в Джорджия, какво мисли. Познавам те.

— Да. Искам да вземе правилното решение.

— Иди да я видиш.

— Какво?

— Чу ме.

— Сериозно ли говориш?

— След като тя не може да реши. Върви да се възползваш от невероятния си чар.

Сумтя подигравателно.

— Крисчън — кара ми се тя, — когато искаш нещо толкова много, преследваш целта и винаги побеждаваш. Това ти е добре известно. Наистина се отнасяш към себе си ужасно негативно. Направо ме побъркваш.

Въздишам.

— Не съм сигурен.

— Сигурно горкото момиче е отегчено до смърт там. Върви. Ще получиш отговор. Ако е не, продължаваш напред, ако е да — радвай се на времето с нея.

— Тя се връща в петък.

— Възползвай се от възможността, миличък.

— Тя ми каза, че ѝ липсвам.

— Ето, виждаш ли? — Очите ѝ блестят доволно.

— Ще си помисля. Още шампанско?

— Да, благодаря — отвръща тя и се усмихва като момиче.

Докато шофирам към Ескала, обмислям съвета на Елена. Бих могъл да отида да се видя с Ана. След като ми каза, че ѝ липсвам… а и самолетът е на разположение.

Връщам се у дома и сядам да прочета последния ѝ имейл.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Подходяща компания за вечеря

Дата: 31 май 2011, 23:58

До: Крисчън Грей

Надявам се вечерята ти със старата приятелка да е минала забавно.

Ана

ПП: Госпожа Робинсън ли беше?

Мамка му!

Това е съвършеното извинение. Трябва да отговоря лично. Звъня на Тейлър и му казвам, че на сутринта имам нужда от Стивън и гълфстрийма.

— Разбира се, господин Грей. Къде заминавате?

— Ние заминаваме за Савана.

— Добре, господине.

115