Грей - Страница 121

121

— Погледни се само! Колко си красива! Виж само какво излъчваш! — Дишането ѝ се ускорява, когато поемам и двете ѝ ръце в своите и разтварям пръстите ѝ върху корема, под моите.

— Почувствай колко мека е кожата ти — шепна. Нежно спускам ръцете ѝ по тялото ѝ, за да опишат широк кръг, след това ги вдигам към гърдите.

— Почувствай колко пълни са гърдите ти. — Задържам ръцете ѝ под гърдите, за да ги обхване. Нежно дразня зърната с палци. Тя стене и извива гръб, притиска гърди в свързаните ни ръце. Стиска зърната между своите палци и моите, а аз ги трия внимателно, наслаждавам се как се втвърдяват и издължават.

Точно като една определена част от моето тяло.

Тя затваря очи и се гърчи пред мен, трие дупе в щръкналия ми член. Стене, отпуснала глава на рамото ми.

— Точно така, бебчо — шепна до врата ѝ и ми е безкрайно приятно да усещам как тялото ѝ оживява под собствените ѝ докосвания. Насочвам ръцете ѝ към ханша, след това към срамните косми. Пъхвам крак между нейните и със стъпалото я разкрачвам, докато насочвам пръстите ѝ към вулвата, един след друг, и ги притискам в клитора.

Тя стене и аз я наблюдавам в огледалото как се гърчи.

Господи, истинска богиня!

— Виж как сияеш, Анастейжа. — Целувам гърба и рамото ѝ, след това я пускам и тя отваря очи, когато отстъпвам назад.

— Продължи сама — настоявам и се питам какво ще направи.

В първия момент тя се колебае, след това започва да се разтърква с една ръка, но не е много ентусиазирана.

А, не, така няма да стане.

Бързо свалям лепкавата риза, дънките и бельото и хващам члена си.

— Искаш аз да го направя, нали? — питам.

Очите ѝ блестят в огледалото.

— О, да… моля те!

Долавям в гласа ѝ отчаяние, надежда. Прегръщам я, притискам се в гърба ѝ, членът ми се опира в резката на великолепния ѝ задник. Отново поемам ръцете ѝ в своите и ги водя по клитора, първо едната, след това и другата, отново и отново, притискам, галя, възбуждам. Тя скимти, докато смуча и захапвам тила ѝ. Краката ѝ се разтреперват. Завъртам я рязко, така че да застане с лице към мен, прихващам ръцете ѝ отзад, докато подръпвам опашката, завладявам устата ѝ, наслаждавам се на вкуса ѝ: портокалов сок и сладка, много сладка Ана. Диша тежко, също като мен.

— Кога започна цикълът ти, Анастейжа?

„Искам да те изчукам без презерватив“.

— В… вчера…

— Добре. — Отстъпвам назад и я завъртам. — Дръж се за мивката — заповядвам. Стискам я за ханша, вдигам я и я изтеглям назад, за да се превие. Ръцете ми пълзят по задника ѝ към синия конец и аз подръпвам тампона, хвърлям го в тоалетната. Тя ахва шокирана, но аз сграбчвам члена си и бързо го пъхвам в нея.

Дъхът ми свисти между зъбите.

Мама му стара! Тя е прекрасна. Невероятна. Кожа до кожа.

Отдръпвам се, после отново потъвам в нея, бавно, чувствам всеки хлъзгав сантиметър от нея. Тя стене и се притиска към мен.

Точно така, Ана!

Тя стиска по-здраво мрамора, когато ускорявам, и аз стискам дупето ѝ, напрежението расте… трупа се всеки път, когато се забивам в нея. Обладавам я. Притежавам я.

„Не бъде ревнива, Ана. Искам единствено теб.

Само теб.

Теб“.

Пръстите ми намират клитора ѝ и аз я дразня, галя, стимулирам я, така че краката ѝ отново се разтреперват.

— Точно така, бебчо — шепна дрезгаво, докато блъскам в ритъм, който показва, че я притежавам.

Недей да спориш с мен! Не се бори!

Краката ѝ се напрягат, тялото ѝ трепери. Неочаквано тя извиква, оргазмът я разтърсва и повлича и мен.

— О, Ана… — въздишам и я пускам, светът се размазва пред погледа ми и аз свършвам в нея.

— О, бебчо, дали някога ще ти се наситя? — шепна и се облягам на нея.

Бавно се отпускам на пода, повличам я след себе си и я прегръщам. Тя сяда, отпуска глава на рамото ми, все още задъхана.

Мили боже!

Било ли е така някога преди?

Целувам я по косата и тя се успокоява, затваря очи, дишането ѝ бавно се връща към нормалното, докато я притискам към мен. И двамата сме потни, горещо ни е във влажната баня, но аз не искам да съм никъде другаде.

Тя се премества и заявява:

— Кървя.

— Не ме притеснява. — Не искам да я пусна.

— Забелязах — отвръща тя сухо.

— Притесняваш ли се от това? — Не би трябвало. Напълно естествено е. Познавам една-единствена жена, която се мръщеше на секса по време на цикъл, но аз изобщо не обръщах внимание на тези нейни простотии.

— Не, никак. — Ана ме поглежда с ясните си сини очи.

— Добре. Хайде във ваната. Пускам я и веждите ѝ се свиват за момент, докато тя наблюдава гърдите ми. Поруменялото ѝ лице губи част от цвета си, а потъмнелите очи срещат моите.

— Какво има, Анастейжа? — питам стреснат от изражението ѝ.

— Белезите ти. Не са от варицела.

— Да, не са — сопвам се.

Не желая да говоря по този въпрос.

Изправям се и ѝ подавам ръка, за да се изправи и тя. Тя ме гледа ужасено.

След малко ще видя и съжаление.

— Не ме гледай така — предупреждавам я и пускам ръката ѝ.

„Не искам тъпото ти съжаление, Ана. Изобщо не припарвай в тази посока“.

Тя забожда поглед в пода. Очевидно е разбрала, поне така се надявам.

— Тя ли го направи? — пита едва чуто.

Мръщя се, не отговарям, докато се опитвам да потисна неочаквано избуялата ярост. Мълчанието ми я кара да вдигне очи.

— Тя? Госпожа Робинсън?

Ана пребледнява, когато чува отговора ми.

— Тя не е звяр, Анастейжа. Разбира се, че не. Не разбирам защо се чувстваш задължена да я изкараш изрод.

Тя навежда глава, за да не срещне погледа ми, и минава покрай мен, стъпва във ваната, потъва в пяната и не виждам тялото ѝ. Поглежда ме с разкаяние.

121