Завъртам я и пъхвам пръст в устата си.
М-м-м. Солено.
— Божествен вкус, госпожице Стийл!
Устните ѝ се разтварят, очите ѝ потъмняват от желание. Според мен е малко шокирана.
— Съблечи ме. — Не откъсвам очи от нея. Тя навежда глава, обмисля командата ми и се колебае. — Знам, че можеш — казвам ласкаво. Тя вдига ръце и най-неочаквано имам чувството, че ще ме докосне, а не съм готов. По дяволите!
Инстинктивно сграбчвам ръцете ѝ.
— О, не. Не и тениската.
Искам я отгоре. Това все още не сме го правили, тя може да изгуби равновесие, затова имам нужда от тениската, за да ме защитава. — Може да се наложи да ме докоснеш за онова, което съм намислил. — Пускам едната ѝ ръка, а другата поставям върху члена си, който се бори за място в дънките. — Ето, това правите с мен, госпожице Стийл.
Тя поема въздух и поглежда ръката си. След това пръстите ѝ се стягат около члена ми и тя ме поглежда в очакване.
Усмихвам се широко.
— Искам да съм в теб. Свали ми джинсите. На твое разположение съм.
Тя остава с отворена уста.
— Какво ще правиш с мен? — Гласът ми е дрезгав.
Лицето ѝ се променя, оживява от радост и преди да успея да реагирам, тя ме блъсва. Смея се, когато падам на леглото, доволен съм от смелостта ѝ, но също така и защото тя ме е докоснала, а не ме е обзела паника. Тя сваля обувките ми, след това чорапите, усещам навсякъде пръстите, палците ѝ, напомнят ми за интервюто и за опита ѝ да се справи с касетофона.
Наблюдавам я. Забавно ми е. Възбуден съм. Питам се какво ще направи. За нея ще е адски сложна задача да ми свали дънките, докато лежа. Събува си обувките и се покатерва на леглото, сяда разкрачена върху бедрата ми и пъхва пръсти под колана на дънките.
Затварям очи и извивам бедра, наслаждавам се на безсрамната Ана.
— Ще се наложи да се научиш да не мърдаш — кара ми се тя и подръпва срамните ми косми.
Я! Много сте дръзка, госпожице!
— Да, госпожице Стийл — шегувам се през стиснати зъби. — В джоба ми… има… презерватив.
Очите ѝ заблестяват от неприкрита наслада, а пръстите ѝ опипват джоба, бръкват дълбоко и се отриват в члена ми.
А…
Тя вади пакетчетата и ги подхвърля на леглото до мен. Неумелите ѝ пръсти посягат към копчето на колана и след два опита тя успява да се справи с него.
Наивността ѝ е вълшебна. Очевидно е, че никога не е правила подобно нещо. Поредното нещо, което ѝ е за пръв път… невероятно възбуждащо е.
— Нетърпелива както винаги, госпожице Стийл — шегувам се аз.
Тя дръпва ципа ми, след това тегли колана и ме поглежда ядосано.
Много се старая да не прихна.
„Кажи, миличка, как точно ще свалиш това чудо от мен?“
Тя смъква краката ми от леглото, дърпа дънките, съсредоточила се е и изглежда очарователна. Решавам да ѝ помогна.
— Не мога да остана неподвижен, ако продължаваш да хапеш тази устна — обяснявам и извивам бедра, вдигам ги от леглото.
Тя се надига на колене, смъква дънките и боксерките и аз ги изритвам, за да паднат на пода. Тя сяда върху мен, поглежда члена ми и се облизва.
Леле!
Страхотна е, тъмната ѝ коса пада на меки вълни над гърдите.
— Сега какво ще правиш? — шепна. Очите ѝ се вдигат към лицето ми, тя посяга и ме стиска силно, палецът ѝ описва кръгче върху главичката.
Мили боже!
Навежда се.
И аз се озовавам в устата ѝ.
Смуче яко. Тялото ми се извива под нея.
— Господи, Ана, не бързай — съскам през стиснати зъби. Тя обаче не показва милост, засмуква ме отново и отново. Мамицата му! Ентусиазмът ѝ е невероятен. Езикът ѝ се стрелка нагоре и надолу, аз влизам и излизам от устата ѝ, стигам до гърлото, устните ѝ се затягат. Невероятно еротичен образ. Мога да свърша само като я гледам.
— Спри, Ана, моля те, спри. Не искам да свършвам още.
Тя сяда до мен, устните ѝ лъщят, очите ѝ са бездънни.
— Невинността ти и ентусиазмът ти… са така обезоръжаващи.
— „Само че в момента искам да те чукам така, че да те виждам“. — Ти отгоре. Това трябва да направим. Ето, сложи ми го. — Слагам презерватива в ръката ѝ. Тя го оглежда съсредоточено, със страх, след това разкъсва пакетчето със зъби.
Няма търпение.
Вади презерватива и ме поглежда за наставления.
— Постави го на главичката и после развивай надолу. Не бива да оставяш въздух вътре.
Тя кима и прави точно това, вглъбена в задачата си, съсредоточена, езикът ѝ се подава между устните.
— Ще ме побъркаш така, Ана — възкликвам.
Когато приключва, тя сяда назад и се възхищава на направеното, може би на мен — не съм напълно сигурен, а и пет пари не давам.
— Сега! Сега! Искам да съм в теб сега!
Изправям се неочаквано, така че сме лице до лице и тя като че ли се стряска.
— Ето така — шепна и я прегръщам, повдигам я. С другата ръка хващам члена си и я отпускам бавно върху него.
Дъхът ми изскача, когато тя затваря очи и удоволствието започва да жужи в гърлото ѝ.
— Точно така, бебчо, искам да ме почувстваш, целия.
С нея е толкова невероятно хубаво!
Прегръщам я, оставям я да свикне с мен. Точно така. Вътре в нея.
— Така е по-дълбоко. — Гласът ми е дрезгав, докато изтласквам нагоре таза си, за да вляза по-дълбоко.
Тя отмята глава и стене.
— Пак — прошепва. Отваря очи и те блестят до моите. Разпътна. Изпълнена с желание. Кефя се, защото тя се кефи. Правя каквото ми се каже и тя стене отново, отмята глава назад, косата ѝ се разстила по раменете. Бавно я отпускам на леглото и се наслаждавам на представлението.
— Ти си на ред, Анастейжа. Нагоре, надолу, както искаш. Хвани се за ръцете ми. — Подавам ѝ ги и тя ги сграбчва, задържа се върху мен. Бавно се изтласква нагоре, след това се отпуска върху мен.