Грей - Страница 74

Тя гледа слисано автомобила.

Повеждам я надолу по стълбите, а тя ме следва сякаш в транс.

— Анастейжа, твоята кола е много стара и, честно казано, опасна. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с теб, при положение че съм можел да предотвратя нещата.

Тя не откъсва поглед от колата и не казва нищо.

— Споменах на баща ти. И той се съгласи.

Е, малко преувеличавам.

Тя отваря ужасено уста, обръща се и ме поглежда.

— Казал… си… на… Рей? Как… можа? — Вбесена е, наистина вбесена.

— Това е подарък, Анастейжа. Толкова трудно ли е да кажеш едно благодаря?

— Но тя е много скъпа.

— Не, не е скъпа. За мен това е спокойствие. Купил съм си спокойствието.

„Хайде, Ана. Искаш повече. Това е цената“.

Раменете ѝ увисват и тя се обръща примирено към мен. Поне така ми се струва. Розовината от шампанското вече я няма и тя отново е пребледняла.

— Щастлива съм, че ще имам тази кола назаем, както лаптопа.

Клатя глава. Винаги ли трябва да създава трудности? Нито една от другите ми подчинени не е реагирала така на автомобил. Обикновено са очаровани.

— О, добре, предавам се, назаем за неопределен срок — съгласявам се през стиснати зъби.

— Не за неопределен срок, но засега… Благодаря — казва бързо тя, пристъпва към мен и ме целува по бузата. — Благодаря за тази кола, сър.

Тази дума. Изречена от безкрайно сладката ѝ уста. Сграбчвам я и я притискам към себе си, а косата ѝ се провира между пръстите ми.

— Ана Стийл, определено имаш таланта да изкараш човек от кожата му. — Целувам я страстно, притискам устата ѝ с език и разтварям устните ѝ. След малко тя откликва, страстта ѝ е не по-малка от моята, езикът ѝ се заиграва с моя. Тялото ми реагира — желая я. Тук. Веднага. На открито. — Наистина полагам всички усилия да запазя самоконтрол и да не те просна на капака на тази кола и да те чукам само за да ти покажа, че си моя и че ако искам да купя една шибана кола, просто я купувам. Хайде да влизаме вътре и да се събличаме — изръмжавам. След това я целувам отново, настойчиво, нетърпеливо. Водя я в апартамента, блъсвам вратата след нас и тръгвам право към спалнята ѝ. Там я пускам и паля нощната лампа.

— Моля те, не ми се сърди — прошепва тя.

Думите ѝ потушават гнева ми.

— Съжалявам за реакцията си относно книгите и колата… — Млъква и облизва устни. — Плашиш ме, когато си ядосан.

Никой досега не ми е казвал подобно нещо. Затварям очи. Последното, което искам, е да я уплаша.

„Успокой се, Грей.

Тя е тук. Тя е в безопасност. Тя е изпълнена с желание. Не прецаквай нещата само защото тя не знае как да се държи“.

Отварям очи и виждам, че Ана ме наблюдава, без да я е страх, в очакване.

— Обърни се. Искам да те извадя от тази рокля.

Тя се подчинява на мига.

Браво на момичето!

Свалям сакото от раменете ѝ и го хвърлям на пода, след това вдигам косата ѝ, за да оголя врата. Меката ѝ кожа под показалеца ми ме успокоява. След като тя прави онова, което ѝ е казано, съм спокоен. С върха на пръста си проследявам гръбнака ѝ чак до ципа, скрит под сив шифон.

— Харесвам тази рокля. Обичам да гледам изящната ти кожа.

Вмъквам пръст под гърба на роклята и я придърпвам към себе си. Заравям лице в косата ѝ и вдъхвам аромата ѝ.

— Миришеш така сладко, Анастейжа.

На есен.

Ароматът ѝ ме успокоява, напомня ми за време на спокойствие и щастие. Отново вдъхвам прекрасния ѝ аромат, прокарвам нос от ухото до врата ѝ и я целувам. Бавно смъквам ципа на роклята и целувам, ближа и смуча по целия път чак до другото рамо.

Тя потръпва при всяко мое докосване.

— Ще. Се. Наложи. Да. Се. Научиш. Да. Не. Мърдаш — прошепвам накъсано между целувките и разкопчавам презрамката. Роклята се свлича в краката ѝ.

— Не носите сутиен, госпожице Стийл. Много добре! Харесва ми!

Протягам ръце и обхващам гърдите ѝ, усещам как зърната ѝ се втвърдяват под дланите ми.

— Повдигни ръце и ги постави около врата ми — нареждам и устните ми галят врата ѝ. Тя изпълнява послушно и гърдите ѝ се повдигат по-високо в дланите ми. Тя вплита пръсти в косата ми, точно както харесвам, и подръпва.

О… толкова е хубаво.

Главата ѝ се отпуска на една страна и аз се възползвам, целувам я на мястото, където пулсът ѝ тупти под кожата.

— М-м-м — простенвам от удоволствие, а пръстите ми дразнят и подръпват зърната ѝ.

Тя също стене, извива гръб и изтласква съвършените си гърди в ръцете ми.

— Искаш ли да те накарам да свършиш така?

Тялото ѝ се извива още малко.

— Това ти харесва, нали, Стийл?

— М-м-м.

— Кажи ми! — настоявам аз и продължавам чувственото изтезание над зърната ѝ.

— Да.

— Само „да“?

— Да, сър.

— Добро момиче.

Нежно пощипвам и извивам с пръсти, а тялото ѝ потръпва конвулсивно, тя стене, ръцете ѝ теглят косата ми още по-силно.

— Не мисля, че вече си готова. — Отпускам ръце, просто задържам гърдите ѝ, а зъбите ми захапват меката част на ухото.

— Освен това не беше достатъчно послушна. Така че най-вероятно няма да ти позволя да свършиш днес.

Мачкам гърдите ѝ, пръстите ми отново се заемат със зърната, усукват, подръпват. Тя стене и трие дупе в щръкналия ми член. Премествам ръце към бедрата, задържам я неподвижно и поглеждам към бикините ѝ.

Памучни са. Бели. Лесни за сваляне.

Пъхвам пръсти в тях и ги разтягам, докъдето мога, след това пъхвам палци през шева отзад. Бикините се разкъсват в ръцете ми и аз ги захвърлям в краката на Ана.

Тя ахва.

Очертавам с пръсти дупето ѝ и пъхвам един във вагината ѝ.

Мокра е. Много мокра.

— О, да, моето сладко момиче е готово.