Грей - Страница 73

— Не — сопва се тя.

Мамка му. Сега пък се цупи.

— Съжалявам, Анастейжа. Наистина съжалявам. Повярвай ми. Не исках да прозвучи така. Просто никога не съм водил подобен разговор с толкова подробности. Ти си толкова неопитна. Наистина съжалявам.

Тя е нацупена и отпива нова глътка шампанско.

— Така. Връзване — казвам и се връщаме към списъка.

Дали Подчинената желае:

Да бъде връзвана с въже

Да бъде връзвана с лента

Да бъде връзвана с кожени белезници/метални белезници/окови

Други накрайници

— Е?

— Добре — прошепва тя и продължава да чете.

Дали Подчинената желае да бъде връзвана:

С ръцете отпред

С китки, вързани около глезените

През глезените

През лактите към неподвижни предмети и други

С ръце зад гърба

Към разтегателна летва

През коленете

Окачване към метална решетка

Дали Подчинената е съгласна да ѝ бъдат връзвани очите?

Дали Подчинената е съгласна да бъде връзвана през устата?

— Говорихме за окачването и ако искаш, можем да го сложим към категоричните ограничения. За това се изисква много време, а аз ще те имам само за малко. Има ли друго?

— Не ми се смей, моля те, но какъв е този лост за разтягане?

— Обещах да не се смея, извиних се два пъти. Не ме карай да го правя пак.

„Не обръщай внимание на реакцията ѝ, Грей. Продължавай“.

— Това е летва, на която има окачени белезници за ръцете и/ или краката. Забавни са.

— Добре… Това, дето трябва да ми връзваш устата. Притеснявам се, че няма да мога да дишам.

— Повярвай ми, аз ще се притеснявам повече дали дишаш добре. Не искам да те душа. — Не си падам по душенето.

— И как ще използвам ключовите думи, ако не мога да говоря? — пита тя.

— Първо, надявам се никога да не се наложи да ги ползваш. Но ако устата ти е вързана, ще използваме сигнали с ръце.

— Притеснявам се от това с устата.

— Добре, ще го отбележа.

Тя ме поглежда сякаш е разкрила загадката на сфинкса.

— Ти обичаш да връзваш подчинените си, за да не те докосват, нали?

— Да. Това е една от причините.

— Затова ли ми върза ръцете?

— Да.

— И не искаш да говориш за това?

— Не искам.

„Няма да говоря по този въпрос с теб, Ана. Просто се откажи“.

— Искаш ли шампанско? — питам. — Прави те смела, а аз искам да знам какво мислиш за болката. — Доливам чашата ѝ и тя отпива, ококорена и нетърпелива. — Какво е отношението ти към болката?

Тя мълчи.

Потискам усмивката си.

— И пак си си захапала устната. — За щастие тя престава, но ето че се замисля и забожда поглед в ръцете си.

— Наказвали ли са те физически като дете? — питам тихо.

— Не.

— Значи изобщо не можеш да прецениш?

— Не мога.

— Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение. — „Можеш да ми вярваш, Ана. Моля те“.

— Трябва ли да ги правиш тези неща?

— Да.

— Защо?

„Не ти трябва да знаеш“.

— Това върви със завладяването на територията. Това умея да правя. Виждам, че си неспокойна. Нека да минем на методите.

Чета списъка.

Пляскане

Пляскане с кожена палка

Пляскане с камшик

Пляскане с бастун

Хапане

Щипки за зърна

Генитални щипки

Лед

Горещ восък

Други видове/методи

— Нали каза без генитални щипки. Добре. Пляскането с бастун боли най-много.

Ана пребледнява.

— Можем да работим по тези методи — заявявам бързо.

— Или да не ги използваме изобщо — засича ме тя.

— Това е част от сделката, бебчо. Но много бавно, без да те притискам, ще стигнем и до тях.

— Това нещо с наказанията. То ме притеснява най-много.

— Радвам се, че го каза. Ще оставим бастуните настрани засега. Когато свикнеш с всичко останало, ще увеличим интензитета. Много бавно.

Тя ме гледа несигурно, затова се навеждам и я целувам.

— Ето, само дето се притесняваше.

Тя свива рамене, все още се колебае.

— Виж, искам да обсъдим още нещо, преди да те заведа в леглото.

— В леглото? — възкликва тя и цветът се връща в бузите ѝ.

— Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб.

Тя се свива до мен и си поема дълбоко дъх, стиска бедра.

— Видя ли? Освен това искам да пробвам нещо.

— Нещо болезнено?

— Не. Престани да виждаш болка навсякъде. Това е предимно удоволствие. Да съм те наранил досега?

— Не.

— Тогава? Виж, днес ми каза, че искаш повече… — Млъквам.

„Мама му стара, застанал съм на ръба на пропаст.

Добре, Грей, сигурен ли си?

Трябва да пробвам. Не искам да я изгубя преди да сме започнали.

Скачай“.

Хващам ръката ѝ.

— Извън времето, когато си ми подчинена, може би ще опитам. Не знам дали е възможно за мен, може да не мога да го направя, но ще опитам. Искам да опитам. Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина.

Тя ме гледа с отворена уста.

— Имам едно условие.

— Какво условие? — пита тя и сдържа дъх.

— Да приемеш моя подарък за завършването ти.

— О! — Тя се ококорва, без да крие колебанието си.

— Ела. — Дръпвам я да стане, свалям си коженото сако и я загръщам в него. Поемам си дълбоко дъх, отварям входната врата и ѝ показвам аудито до тротоара. — За теб е. Честито дипломиране, Ана. Прегръщам я през раменете и я целувам по косата.