Грей - Страница 72

— Да.

Донасям шампанското и доливам в чашата ѝ. Тя ме поглежда подозрително. Знае, че се опитвам да я размекна с алкохол.

— Изглежда доста празно тук. Готова ли си за преместването? — питам аз, за да я разсея.

— Почти.

— На работа ли си утре?

— Да. Последният ми ден в „Клейтън“.

— Бих ти помогнал с местенето, но обещах на сестра ми да я посрещна на летището. Мия каца от Париж в ранния следобед в събота. Утре сутринта тръгвам към Сиатъл. Но доколкото разбрах, Елиът ще ви помогне.

— Да, Кейт е много ентусиазирана.

Изненадан съм, че Елиът все още проявява интерес към приятелката на Ана — това не е обичайният му начин на действие.

— Да, Кейт и Елиът. Кой би предположил! — Връзката им усложнява нещата. Гласът на мама отеква в главата ми: „Доведи Анастейжа“.

— И какво ще работиш в Сиатъл? — питам аз.

— Имам две интервюта за стажантски позиции.

— И кога щеше да ми кажеш за това?

— Ето, казвам ти сега — отвръща тя.

— Къде са позициите? — питам недоволно.

— В две издателски къщи.

— С това ли искаш да се занимаваш? Да работиш в издателския бизнес?

Тя кима, макар че не е склонна да говори по този въпрос.

— Е? — настоявам аз.

— Какво?

— Не се прави на глупава, Анастейжа. Кои са издателските къщи? — Прехвърлям наум издателствата в Сиатъл, които знам. Четири са… поне така мисля.

— Малки издателства — шикалкави тя.

— Защо не искаш да знам кои са?

— За да не упражниш влиянието си — тросва се тя.

Това пък какво означава? Мръщя се.

— Не се прави на глупав — срязва ме тя и очите ѝ блестят весело.

— Глупав? — избухвам в смях. — Аз? И ще ми разправяш, че никога не предизвикваш никого. Пий и да сядаме да обсъждаме тези ограничения.

Клепките ѝ трепкат, тя си поема накъсано дъх и изпива чашата до дъно. Наистина е нервна. Предлагам ѝ още шампанско за кураж.

— Да — отвръща тя.

Задържам бутилката в ръка.

— Яла ли си нещо?

— Да, три ястия с Рей — отвръща раздразнено тя и извърта очи.

„О, Ана. Най-сетне ще мога да направя нещо с този неприятен навик“.

Навеждам се напред, стискам брадичката ѝ и я поглеждам ядосано.

— Следващия път, когато ми направиш тази физиономия, ще те сложа по корем върху коленете си.

— О! — Тя ме поглежда шокирана, но и малко заинтригувана.

— О. Почва се, Анастейжа.

С хищническа усмивка пълня чашата ѝ и тя отпива дълга глътка.

— Така, вече успях ли да прикова вниманието ти?

Тя кима.

— Отговори ми.

— Да… успя да приковеш вниманието ми — отвръща тя с усмивка на разкаяние.

— Добре. — Вадя от сакото имейла ѝ и Приложение 3 от договора. — И така, сексуални дейности. Минахме повечето от това. — Тя се премества по-близо до мен и започва да чете списъка.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ДИСКУСИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ и ЛИМИТИ

Страните следва да обсъдят:

Дали Подчинената желае да участва в следните дейности:

Мастурбация

Кунилингус

Фелацио

Поглъщане на сперма

Вагинална пенетрация

Вагинален фистинг

Анална пенетрация

Анален фистинг

— Каза без фистинг. Имаш ли други възражения? — питам.

Тя преглъща.

— Аналният секс… май няма да ми хареса. Не го проумявам.

— Ще се съглася за фистинга, но наистина искам дупето ти, Анастейжа.

Тя си поема рязко дъх и ме поглежда.

— Е, можем да изчакаме. Освен това не е нещо, с което можем да се захванем веднага. — Не мога да сдържа усмивката си. — Това твое дупе има нужда от подготовка.

— Подготовка? — кокори се тя.

— Внимателна подготовка, да. Аналният секс може да е много приятен, повярвай ми. Но ако опитаме и не ти хареса, няма да повторим. — Забавлявам се с шокираното ѝ изражение.

— Правил ли си го?

— Да.

— С мъж?

— Не, никога не съм правил секс с мъж. Не влиза в интересите ми.

— Госпожа Робинсън?

— Да. — И широките ѝ гумени колани.

Ана се мръщи и аз минавам бързо нататък, преди да ми зададе друг подобен въпрос.

— И… поглъщането на сперма. Тук имаш шестица. — Очаквам да ми се усмихне, но тя ме наблюдава напрегнато, сякаш ме вижда в нова светлина. Струва ми се, че всяко споменаване на госпожа Робинсън я вади от релсите, а този път допринесе и споменаването на аналния секс. О, миличка, аз бях напълно подчинен на Елена. Тя правеше с мен каквото пожелае. А пък на мен ми доставяше удоволствие.

— Е? По тази точка всичко наред ли е? — питам в опит да я върна към настоящето. Тя кима и допива шампанското.

— Още? — питам.

„Спокойно, Грей, искаш да ѝ се замае главата, не да я напиеш“.

— Още — прошепва тя.

Допълвам чашата ѝ и се връщам към списъка.

— Секс играчки?

Дали Подчинената желае да използва:

Вибратори

Анални вибратори или разширители

Дилдо пениси

Други вагинални/анални играчки

— Тези анални вибратори или каквото е там… Това какво е? Каквото пише на опаковката ли? — мръщи се тя.

— Да. И пак ще се върна към аналния секс. Подготовка.

— Аха… а какво има в „други вагинални и анални играчки“?

— Топчета, яйца. Всякакви такива.

— Яйца? — Тя покрива устата си с ръка, без да крие колко е шокирана.

— Не, не са истински яйца — смея се аз.

— Така се радвам, че успявам да те разсмея и ме намираш за забавна. — Обидата в гласа ѝ ме отрезвява.

— Извинявам се. Госпожице Стийл, моля, приемете извиненията ми.

„Мама му стара, Грей. Дръж се по-внимателно с нея“.

— Проблем с играчките?