Грей - Страница 79

Уважаеми господин Грей,

С ласкателства няма да стигнете доникъде. Но, след като вече сте били навсякъде, тази точка подлежи на обсъждане само хипотетично.

Ще се наложи да закарам колата си до сервиз за преглед и после да я оставя някъде да се продава. Ето защо най-учтиво отхвърлям забраната Ви по този пункт.

Червеното вино винаги е по-добро от всяко болкоуспокояващо.

Ана

ПП: Боят с бастун е КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА за мен.

Първите ѝ думи ме карат да избухна в гръмък смях. „Миличка, все още не съм направил всичко, което искам да направя с теб!“ Червено вино след шампанско? Не е много разумно, а боят с бастун отпада. Питам се за какво ли друго ще възрази, докато пиша отговора си.

От: Крисчън Грей

Относно: Ядосани жени, които не знаят как да приемат комплимент

Дата: 26 май 2011, 23:26

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Не Ви лаская. Трябваше вече да сте в леглото.

Приемам допълнението Ви към категоричните забрани.

Не пий толкова много.

Тейлър ще се погрижи за колата ти и ще вземе добри пари за нея.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Надявам се вече да си е легнала.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Тейлър ли е човекът за тази работа

Дата: 26 май 2011, 23:40

До: Крисчън Грей

Сър,

Интересно ми е как бихте рискували живота на човека, който Ви е дясна ръка, да кара моята кола, но не бихте позволили на някаква жена, която чукате от време на време, да я кара. И как мога да съм сигурна, че Тейлър ще направи добра сделка с въпросната кола? Някъде в миналото, преди да Ви срещна, бях известна с умението си да правя изгодни сделки.

Ана

Какво! Някаква си жена, която чукам от време на време ли?

Поемам си дълбоко дъх. Отговорът ѝ ме дразни… не, направо ме вбесява. Как смее да говори за себе си по този начин? Като моя подчинена, тя ще бъде много повече. Ще ѝ бъда предан. Нима не го разбира?

Освен това се пазари с мен. Мили боже! Колко отстъпки само направих за този договор.

Броя до десет, за да се успокоя, и си се представям на борда на „Грейс“, моя катамаран, докато плавам в Пролива.

Флин трябва да се гордее с мен.

Отговарям.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай!

Дата: 26 май 2011, 23:44

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Разбирам, че ЧЕРВЕНОТО ВИНО говори вместо Вас, и го отдавам на дългия и натоварен ден.

И все пак се изкушавам да се метна в колата и да намина до Вас, и да се уверя, че няма да можете да седнете на задника си една седмица, а не една нощ, както е във Вашия случай.

Тейлър е бивш военен и може да кара всичко от мотоциклет до танк. Вашата кола не е риск за него.

И друго. Ще Ви помоля да не говорите за себе си като за „жената, която чукам от време на време“, защото честно казано това ме ВЗРИВИ и Ви уверявам, че не е желателно да ме виждате, когато съм такъв.

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Вдишвам и издишвам бавно, за да успокоя ритъма на сърцето си. Кой друг на този свят притежава способността да ми влезе така под кожата?

Тя не отговаря веднага. Може пък да е уплашена от отговора ми. Грабвам книгата, но скоро откривам, че препрочитам един абзац цели три пъти, докато чакам отговора ѝ. Поглеждам за незнайно кой път.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 26 май 2011, 23:57

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей,

В момента не съм сигурна, че изобщо искам да Ви виждам.

Госпожица Стийл

Не мога да откъсна очи от отговора ѝ и гневът ми се стопява, умира, заместен от прилив на безпокойство.

Мама му стара!

Да не би да казва, че сме дотук?

Петък, 27 май 2011

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:03

До: Анастейжа Стийл

Защо не искаш да ме виждаш?

Крисчън Грей

Главен изпълнителен директор на

„Грей Ентърпрайзис Холдинг“

Ставам и отварям нова бутилка газирана вода.

Чакам.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:09

До: Крисчън Грей

Защото ти никога не оставаш при мен.

Седем думи.

Седем кратки думички, които ме карат да настръхна.

Вече ѝ казах, че не спя с никого.

Днес обаче, по-точно вчера, беше важен ден.

Тя се дипломира.

Тя каза да.

Направихме уточнения по въпроси, за които тя не знае нищичко. Изчукахме се. Наплясках я. След това се изчукахме отново.

Мама му стара!

Преди да успея да се спра, грабвам талона от гаража, след това и сакото, и изхвърчам.

Улиците са празни и пристигам у тях за двайсет и три минути.

Чукам тихо и Кавана отваря вратата.

— Какво правиш тук? — изкрещява тя, очите ѝ блестят от гняв.

Леле! Що за посрещане?

— Искам да видя Ана.

— Не, не може! — Кавана застава с кръстосани ръце, разкрачена на прага, също като някаква горгона.