Грей - Страница 82

К оглавлению

82

Оставям я малко зашеметена, изскачам от апартамента и се втурвам към колата.

Обувам си обувките чак след като сядам зад волана. После натискам газта и криволича между другите автомобили, насочвам се към Портланд. Налага се да се срещна със сътрудниците на Еймън Кавана по дънки. Добре че срещата е по Уебекс.

Втурвам се в стаята си в „Хийтман“ и пускам лаптопа: осем и две минути. Мама му стара! Не съм се обръснал, но приглаждам косата си, опъвам сакото и се надявам да не обърнат внимание, че отдолу съм само по тениска.

Всъщност на кого му пука?

Отварям Уебекс и Андреа е онлайн, чака ме.

— Добро утро, господин Грей. Господин Кавана ще закъснее, но в Ню Йорк и тук в Сиатъл са готови за вас.

— Фред и Барни? — Двамата ми флинтстоуновци. Подсмихвам се при тази мисъл.

— Да, господине. Също и Рос.

— Супер. Благодаря. — Останал съм без дъх. Забелязвам учудения поглед на Андреа и решавам, че е най-добре да не му обръщам внимание. — Би ли ми поръчала препечена кифла с крем сирене и пушена сьомга, и черно кафе. Да донесат закуската в стаята веднага.

— Добре, господин Грей. — Тя прехвърля разговора към конференцията и ме предупреждава: — Започвате.

Натискам линка и се включвам.

— Добро утро. — Двама изпълнителни директори седят на конферентна маса в Ню Йорк и гледат камерата очаквателно. Рос, Барни и Фред са в отделни прозорчета.

Захващаме се за работа. Кавана казва, че иска да ъпгрейдва медийната си мрежа с високоскоростни фиброоптични връзки. „Грей“ може да го направи, но те сериозно ли се отнасят към покупката? Това е огромна начална инвестиция, но после възвръщаемостта е значителна.

Докато говорим, в горния десен ъгъл започва да мига икона, че съм получил имейл от Ана. Кликвам колкото е възможно по-тихо.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Насилие и обида: последици

Дата: 27 май 2011, 08:05

До: Крисчън Грей

 

Уважаеми господин Грей,

Искахте да разберете как се чувствам след като Вие ме… да видим кой глагол е удачно да използваме… напляскахте, наказахте, набихте, унизихте.

„Не прекалявате ли с драматизма, госпожице Стийл? Можехте да кажете „не“.“

Е, по време на целия този доста обезпокоителен процес се чувствах унизена, смазана, насилвана.

„След като си се чувствала по този начин, защо не ме спря? Нали знаеш кодовите думи?“

И колкото и отвратително и буквално убийствено тежко да е за мен да призная — да, бях възбудена, както вече констатирахте.

„Знам. Добре. Най-сетне си призна“.

Това вече бе съвсем неочаквано за мен. И както сте добре запознат със ситуацията, всичко в секса е новост за мен. Иска ми се да имах повече опит и може би тогава щях да съм подготвена. За мен беше повече от шок да усетя възбудата си, въпреки Вашето насилие.

Това обаче, което ме разтревожи най-много, бе усещането след това. И това вече е трудно да се опише с думи. Бях щастлива, че Вие бяхте щастлив. И бях облекчена, че в крайна сметка болката не беше чак толкова непоносима, както бях очаквала. И когато лежах в ръцете Ви, изпитвах само спокойствие.

„Също като мен, Ана, също като мен…“

Но съм доста объркана, дори изпитвам срам, че се чувствах по този начин. Това крайно ме обезпокоява. И резултатът е, че не знам какво да мисля. Това отговаря ли на въпроса Ви?

Надявам се светът на бизнес сделките да е вълнуващ както винаги и… че не сте закъснели прекалено много.

Благодаря ти, че остана с мен.

Ана

Кавана се присъединява към конференцията, извинява се за закъснението. Докато го представям и Фред обяснява какво може да предложи компанията ми, написвам отговора за Ана. Дано онези отсреща решат, че си водя бележки.

От: Крисчън Грей

Относно: Освободи съзнанието си

Дата: 27 май 2011, 08:24

До: Анастейжа Стийл

 

Интересно… дори малко преувеличено заглавие на мейла

Госпожице Стийл,

Нека Ви отговоря:

Бих го нарекъл пляскане, защото то си беше точно това.

Значи сте се почувствали насилена, унизена, смазана. Колко много Тес Д’Ърбървилска драма! Доколкото си спомням, Вие решихте да изберете пътя на унижението. Дали наистина се чувствате така, или просто си мислите, че така е редно да се чувствате? Това са две съвсем различни неща. Ако наистина се чувствате така, не смятате ли, че е добре да приемете тези чувства, да се радвате на начина, по който сте се почувствали заради мен? Точно това би направила една подчинена…

Мога да кажа, че съм благодарен за Вашата липса на опит. Ценя я и едва сега започвам да разбирам доста неща. Казано накратко: Вие сте моя във всяко едно отношение.

Да, Вие бяхте възбудена, което, от своя страна, беше много възбуждащо за мен. В това няма нищо лошо.

„Щастлив“ не покрива дори наполовина начина, по който се чувствах. Екстаз е малко по-близо.

Наказанието, боят или пляскането предизвикват много по-сериозна болка от чувственото пляскане. То не отива по-далеч от това. Освен, разбира се, ако не извършите някаква огромна глупост, а вече в такъв случай е възможно да се наложи да използвам друг уред или средство за наказание. Ръката ме боля много и бе доста зачервена, но на мен това ми харесва.

И аз се почувствах спокоен. Повече отколкото можеш да си представиш и бива да знаеш.

Не пилей енергията си в чувство за вина и не мисли, че си направила нещо лошо. Ние сме зрели хора и това, което правим зад затворените врати на домовете си, е само и единствено наша работа. Трябва да освободиш мисълта си и да слушаш тялото си.

82