Грей - Страница 102

К оглавлению

102

Тя обаче иска повече. Иска романтика.

В дрешника хвърлям панталоните в коша с прането и вадя долнището на пижамата, след това се връщам в стаята.

„Нищо няма да излезе от тази работа, Грей“.

Аз обаче искам да се получи.

„Трябва да я оставиш да си отиде“.

Не. Мога да оправя нещата. Все някак ще ги оправя.

Радиочасовникът показва 11:46. Време е за сън. Проверявам си телефона за спешни имейли. Няма нищо. Чукам силно по вратата на банята.

— Влизай — отвръща задавено Ана. Мие си зъбите и буквално се е разпенила около устата. Мие се с моята четка. Изплюва пяната в мивката, а аз съм до нея и двамата се наблюдаваме в огледалото. Очите ѝ блестят палаво. Тя изплаква четката и без да каже и дума, ми я подава. Слагам я в устата си и тя изглежда безкрайно доволна от себе си.

И ето, че изведнъж цялото напрежение от предишния разговор се изпарява.

— Разбира се, че може да ползваш моята четка за зъби — подхвърлям подигравателно.

— Благодаря, сър. — Тя се усмихва сладко и аз решавам, че може да направи реверанс, но тя ме оставя да си мия зъбите.

Когато се връщам в стаята, тя се е изтегнала под завивката. Би трябвало да е под мен.

— Знаеш ли, не си представях тази вечер така. — Гласът ми прозвучава нацупено.

— Представи си, ако аз ти кажа, че не бива да ме докосваш — моли тя, решена, както винаги, да стигне до самия край.

Няма да престане с този въпрос. Сядам на леглото.

— Анастейжа, казвал съм ти вече. Бях принуден да вляза в този живот при доста неприятни обстоятелства. Петдесетте нюанса, светлосенки или както искаш го разбирай. Нямаш нужда от тези гнусотии в главата си. Защо ти е да знаеш?

Никой няма нужда от подобно нещо.

— Защото искам да те опозная по-добре.

— Познаваш ме достатъчно добре.

— Как можеш да кажеш такова нещо? — Тя сяда и коленичи срещу мен, неспокойна, нетърпелива.

„Ана. Ана. Ана. Престани. Мама му стара, просто спри“.

— Ти ми връткаш тука очи, а последния път, когато аз направих това, бях сложена на коленете ти и напляскана!

— О, повярвай ми, в момента бих го направил пак, и то с още по-голямо удоволствие. — При това на мига.

Лицето ѝ грейва.

— Ако ми кажеш, можеш да го направиш.

— Я пак?

— Чу ме.

— Пазариш ли се с мен? — Гласът ми кънти от удивление.

Тя кима.

— Пазаря се.

Мръщя се.

— Не става така, Анастейжа.

— Добре, кажи ми и ще ти врътна очи.

Смея се. Сега вече се държи глупаво, а пък е толкова готина в тениската. Лицето ѝ грее от копнеж.

— Винаги така нетърпелива и любознателна. — Не мога да ѝ се начудя. В този момент ми хрумва една мисъл. Мога да я напляскам. Искам да го направя още откакто отидохме у нашите на вечеря, но сега мога да го направя за забавление.

Ставам от леглото.

— Да не си мръднала! — предупреждавам я и излизам от стаята. От кабинета вземам ключа за стаята с играчките и се качвам на горния етаж. Вадя от сандъка играчките, които ми трябват, и се замислям дали няма да ми потрябва лубрикант, но като се замислям за всичко, което е преживяла напоследък, ми се струва, че няма да ѝ е необходим.

Когато се връщам, тя седи на леглото, а лицето ѝ грее от любопитство.

— Кога е първото ти интервю утре? — питам нежно.

— В два.

Чудесно. Няма да е рано сутринта.

— Това е добре. Стани от леглото и застани до него. — Соча пред себе си. Ана се смъква без колебание, нетърпелива както винаги. Чака.

— Вярваш ли ми?

Тя кима и аз протягам ръка и ѝ показвам двете сребърни топчета, свързани с дебел шнур.

— Съвсем нови са. Ще ги сложа в теб и след това ще те напляскам, но не за наказание, а за твое и мое удоволствие.

Понеделник, 30 май 2011

Тя поема дълбоко дъх и това е истинска музика за члена ми.

— След това ще се изчукаме — прошепвам. — Ако си все още будна, ще ти разкрия неща от годините, когато растях. Съгласна ли си?

Тя кима. Дишането ѝ е станало по-бързо, зениците ѝ са огромни, тъмни от желание и жажда за знания.

— Добро момиче! Сега отвори уста.

В първия момент тя се колебае, учудена. Въпреки това прави каквото ѝ е казано, преди да се наложи да ѝ напомня отново.

— По-широко.

Пъхвам двете топчета в устата ѝ. Те са големички, тежки, но поне за малко голямата ѝ уста ще бъде пълна.

— Имат нужда от лубрикант. Смучи!

Тя мига и се опитва да смуче, позата ѝ се променя, когато стиска бедра и се сгърчва.

Точно така.

— Не мърдай, Анастейжа — предупреждавам, но се наслаждавам на шоуто.

Достатъчно.

— Стига! — нареждам и ги вадя от устата ѝ. Отмятам кувертюрата и сядам. — Ела тук!

Тя застава пред мен, разпътна, сексапилна.

„О, Ана, моя малка откачалке“.

— Сега се обърни, наведи се и си стисни глезените.

Изражението ѝ ми показва, че съвсем не е очаквала да чуе подобно нещо.

— Без да се колебаеш — карам ѝ се аз и пъхвам топчетата в моята уста. Тя се обръща и се навежда, а пред мен остават дългите ѝ крака и страхотното ѝ дупе, тениската ми е заметната на гърба ѝ към главата и обхваща гривата коса.

Мога да погледам това великолепие още известно време и да си представям какво мога да направя. В момента обаче искам да я напердаша и да я изчукам. Поставям ръце върху дупето ѝ, наслаждавам се на топлината под дланите си и я галя през бикините.

Този задник е мой, единствено мой. И ще стане още по-топъл.

Дръпвам гащите на една страна и устоявам на изкушението да прокарам език по нея, а и устата ми е пълна. Вместо това проследявам линията от перинеума до клитора, след това отново нагоре преди да пъхна пръст вътре.

Дълбоко в гърлото ми се чува одобрително ръмжене и аз бавно описвам кръг с пръст, разтягам я. Тя стене и аз се надървям. На мига.

102