Грей - Страница 103

103

Госпожица Стийл одобрява. Иска го.

Още веднъж описвам кръгче с пръст, след това се отдръпвам и вадя топчетата от устата си. Внимателно пъхвам в нея първо едното, а след това и второто, оставям връвчицата навън, да виси върху клитора ѝ. Целувам голото ѝ дупе и връщам гащичките на място.

— Стани — заповядам и сграбчвам ханша ѝ, докато съм сигурен, че е стъпила здраво на крака. — Добре ли си?

— Да. — Гласът ѝ е дрезгав.

— Обърни се!

Подчинява се на секундата.

— Как се чувстваш? — питам.

— Странно.

— Странно добре или странно зле?

— Странно добре — признава тя.

— Хубаво.

Трябва да свикне с топчетата. И ще ги хареса.

— Искам вода. Иди и ми донеси. И като се върнеш, ще те сложа на коляно. Помисли си добре, Анастейжа.

Тя ми се струва озадачена. Въпреки това се обръща и тръгва с предпазливи стъпки. Докато я няма, вадя презерватив от чекмеджето. Останали са малко. Трябва да се запася, докато не започне да пие хапчетата си. Сядам отново на леглото и чакам нетърпеливо.

Когато се връща, походката ѝ е по-уверена. Подава ми водата.

— Благодаря — казвам, отпивам бърза глътка и поставям чашата на нощното шкафче. Когато вдигам поглед, тя ме наблюдава с прикрито желание.

Това е добре.

— Ела. Застани до мен. Като миналия път.

Тя изпълнява и сега дишането ѝ е неравномерно… тежко. Боже, тя е много възбудена. Толкова различно е от последния път, когато я нашляпах.

„Хайде, разтърси я още малко, Грей“.

— Помоли ме — казвам.

На лицето ѝ се изписва объркване.

— Помоли ме.

„Хайде, Ана“.

Тя свива вежди.

— Помоли ме, Анастейжа. Казвам го за последен път. — Гласът ми е рязък.

Най-сетне тя разбира какво искам, изчервява се и прошепва:

— Моля ви, сър, напляскайте ме.

Тези думи… Затварям очи и ги оставям да звучат в главата ми. Стискам ръката ѝ, дръпвам я върху коленете си, така че горната част на тялото ѝ да е върху леглото. Галя дупето с една ръка, а с другата косата и лицето ѝ, и прибирам кичурите зад едното ухо. След това сграбчвам косата ѝ на тила и я задържам на място.

— Искам да виждам лицето ти, докато те пляскам, Анастейжа. — Галя дупето ѝ и натискам вулвата, знам, че това ще изтласка топчетата по-дълбоко в нея.

Тя мърка доволно.

— Това е за удоволствие, Анастейжа. Мое и твое.

Вдигам ръка и я плясвам.

— А! — хлъцва тя и мръщи лице, а аз галя сладкото ѝ дупе, докато тя свиква с усещането. Когато се отпуска, я плясвам отново. Тя стене и аз едва потискам отклика си. Започвам сериозно, дясната буза, лявата буза, след това на мястото, където се свързват бедрата и дупето. След всеки удар галя и мачкам задника ѝ, наблюдавам как кожата ѝ става бледорозова под дантеленото бельо.

Тя стене, опознава удоволствието, наслаждава се на новото усещане.

Спирам. Искам да видя дупето ѝ в цялата му розова прелест. Без да бързам, я дразня, подръпвам гащичките, прокарвам пръсти по бедрата, по сгъвките на коленете, по прасците. Тя вдига стъпала и аз хвърлям бикините на пода. Тя се гърчи, но спира, когато отпускам ръка върху розовата ѝ лъскава кожа. Сграбчвам отново косата ѝ и започвам отново. Отначало съм по-нежен, след това се връщам към познатия ритъм.

Тя е мокра; възбудата ѝ полепва по дланта ми.

Стискам косата ѝ по-здраво и тя стене със затворени очи и отворена уста.

Мама му стара, толкова е готина!

— Добро момиче си ти, Анастейжа… — Гласът ми е дрезгав, дишам накъсано.

Удрям я още няколко пъти, докато не усещам, че няма да издържа повече.

Желая я.

Веднага.

Навивам връвчицата на пръста си и вадя топчетата.

Тя изкрещява от удоволствие. Преобръщам я, спирам колкото да смъкна бельото си и да си сложа гадния презерватив, след това се отпускам до нея. Сграбчвам ръцете ѝ, вдигам ги над главата ѝ и бавно влизам в нея, а тя мяука като котка.

— О, бебчо. — Тя ме кара да се чувствам невероятно.

„Искам да ме любиш“. Думите ѝ звънят в главата ми.

Нежно, много нежно започвам да се движа, галя всеки сантиметър от нея. Целувам я, доставям си удоволствие както с тялото ѝ, така и с устата си. Тя ме обхваща с крака, посреща всеки нежен тласък, люлее се срещу мен, докато не се извива нагоре и не се отпуска.

— Ана! — провиквам се аз и се изливам в нея. Отпускам се. Желано отпускане, което ме оставя… искам още. Имам нужда от още.

Когато равновесието ми се връща, отблъсквам странните чувства, които са нахлули в мен и ме ядат отвътре. Не приличат на мрака, но са страшни. Просто не ги разбирам.

Тя преплита пръсти с моите и аз отварям очи и поглеждам съненото ѝ доволно лице.

— Това беше много, много хубаво — прошепвам и я целувам бавно и нежно.

Тя ме награждава със сънена усмивка. Ставам, завивам я, взимам си пижамата, отивам в банята и смъквам презерватива. Обувам си долните гащи и намирам крема от арника.

Когато се връщам в леглото, Ана ми отправя доволна усмивка.

— Обърни се — нареждам и за момент ми се струва, че тя ще направи физиономия, ще извърти очи, но тя послушно се обръща. — Задникът ти има прекрасен цвят — отбелязвам, доволен от резултата. Изстисквам малко крем в дланта си и бавно го втривам в дупето ѝ.

— Изплюй камъчето, Грей — прозява се тя.

— Госпожице Стийл, определено имате дарба да разваляте повечето хубави моменти.

— Имахме сделка — настоява тя.

— Как се чувстваш?

— Изиграна и измамена.

С дълбока въздишка оставям крема от арника на нощното шкафче, мушвам се в леглото и я придърпвам към мен. Целувам я по ухото.

— Жената, която ме е родила, беше проститутка и наркоманка. Чукаше се, за да си набавя крек. Сега заспивай.

103