Грей - Страница 50

Неочаквано тя се хвърля към мен.

Мама му стара!

Незнайно как успявам да сграбча ръцете ѝ преди да ме докосне и ги извивам така, че тя се озовава на леглото, под мен, и аз съм протегнал ръцете ѝ над главата. Обръщам лицето ѝ към своето, целувам я силно, езикът ми проучва и завладява. Тялото ѝ се надига в отклик и тя ме целува със същата доза желание.

„О, Ана. Какво правиш с мен?“

След като започва да се гърчи за още, спирам и я поглеждам. Време е за план Б.

— Имаш ли ми доверие? — питам, когато тя отваря очи.

Тя кима ентусиазирано. От задния джоб на панталоните вадя вратовръзката, за да може тя да я види, след това я възсядам, хващам двете ѝ протегнати китки и я връзвам за една от металните пръчки на леглото.

Тя се гърчи под мен, пробва колко стегнато е вързана, но вратовръзката държи. Няма да ми избяга.

— Ето, така е по-добре. — Усмихвам се облекчено, защото тя е точно там, където искам. Сега трябва да я съблека.

Сграбчвам десния ѝ крак и започвам да развързвам гуменката.

— Не — опитва се да протестира тя, опитва се да отдръпне крака си и аз знам, че го прави, защото е тичала и не иска да ѝ сваля кецовете. Да не би да си мисли, че потта ще ме отврати?

Миличка!

— Ако се съпротивляваш, ще ти вържа и краката. Ако вдигаш шум, ще ти завържа устата. Така че тихо! Катрин сигурно подслушва.

Тя спира. Знам, че инстинктите не ме лъжат. Тя се срамува от краката си. Кога ще разбере, че тези неща не ме притесняват?

Бързо свалям гуменки, чорапи и анцуг. След това я измествам така, че да се опъне, и я намествам върху чаршафа и грубата домашно тъкана кувертюра. Ще направим голям хаос.

„Престани да хапеш тъпата си устна!“

Прокарвам пръст по устата ѝ като предупреждение. Тя свива устни в нещо като целувка и ме кара да се усмихна. Красива е, чувствено създание.

След като вече е там, където искам, си свалям обувките и чорапите, разкопчавам горното копче на панталоните и смъквам ризата. Тя не откъсва очи от мен.

— Мисля, че видя повече от необходимото. — Нека се чуди какво става, без да знае какво следва. Ще бъде плътска заплаха. Досега не съм ѝ връзвал очите, така че това ще спадне към обучението. Стига да каже да…

Отново я възсядам, стискам подгъва на тениската ѝ и я завивам нагоре. Вместо да я сваля, я вдигам върху очите ѝ: много удобна превръзка за очи.

Тя изглежда фантастично, изпъната и вързана.

— Става все по-хубаво и по-хубаво. Мисля да си взема нещо за пиене — шепна аз и ставам от леглото. Излизам от стаята, оставям вратата открехната и влизам в хола, за да взема бутилката вино.

Катрин вдига поглед от мястото си на канапето, където чете, извива учудено вежди. „Не ми казвай, че досега не си виждала мъж без риза, Кавана, защото няма да ти повярвам“.

— Кейт, къде да намеря чаши, лед и тирбушон? — питам, без да обръщам внимание на скандализираното ѝ изражение.

— Ами, в кухнята. Ще ти донеса. Къде е Ана?

„А-ха, проявяваш загриженост за приятелката си. Браво“.

— В момента е вързана, но иска нещо за пиене. — Посягам към бутилката шардоне.

— Ясно — отвръща Кавана и аз тръгвам след нея към кухнята, където тя сочи чашите, оставени на плота. Всички чаши са извадени и предполагам, че се канят да ги приберат за пренасянето. Подава ми тирбушон, а от хладилника вади формичка за лед и начупва леда на кубчета.

— Все още не сме събрали багажа. Знаеш ли, че Елиът ми помага да се пренеса? — отбелязва критично.

— Нима? — Не проявявам никакъв интерес, докато отварям виното. — Просто пусни лед в чашите. — С брадичка посочвам двете чаши. — Това е шардоне. По-приятно е за пиене с лед.

— Мислех, че си от мъжете, които предпочитат червено — отбелязва тя, докато наливам. — Ще дойдеш ли да помогнеш на Ана да се пренесе? — Очите ѝ блестят. Тя ме предизвиква.

„Накарай я да млъкне, Грей“.

— Не, не мога. — Говоря троснато, защото тя ме нервира, опитва се да ме накара да се почувствам виновен. Устните ѝ се свиват, аз се обръщам и се каня да изляза, но забелязвам неодобрението в погледа ѝ.

„Майната ти, Кавана“.

Няма начин да дойда да помагам. Връзката ни с Ана не е такава. Освен това не мога да отделя време.

Връщам се в стаята на Ана и затварям вратата, изолирам се от Кавана и възмущението ѝ. Виждам Ана Стийл и гледката ми доставя неимоверно удоволствие. Тя лежи задъхана, в очакване, на собственото си легло. Оставям виното на нощното шкафче, вадя пакетчето от панталоните и го оставям до виното, след това смъквам панталоните и бельото на пода и освобождавам еректиралия си член.

Отпивам глътка вино — изненадващо хубаво е — и поглеждам Ана. Тя не е промълвила и дума. Лицето ѝ е обърнато към мен, устните ѝ са разтворени в очакване. Вземам чашата ѝ и отново я възсядам.

— Жадна ли си, Анастейжа?

— Да — прошепва тя.

Отпивам глътка, навеждам се и я целувам, изливам виното в устата ѝ. Тя го прехвърля с език и дълбоко в гърлото ѝ чувам как мърка от удоволствие.

— Още? — питам.

Тя кима, усмихва се и аз се подчинявам.

— Хайде да не прекаляваме. Знаем, че не носиш на пиене, нали, Анастейжа — шегувам се и устата ѝ се разтяга в усмивка. Навеждам се и я оставям да отпие още от устата ми, а тя се гърчи под мен.

— Това ли наричаш удоволствие? — питам и се отпускам до нея.

Тя притихва, става сериозна, само че устните ѝ се разтварят, когато вдишва шумно.

Отпивам нова глътка вино, този път с две кубчета лед. Когато я целувам, вмъквам едното малко парченце между устните ѝ, след това прокарвам пътека от ледени целувки по ароматната ѝ кожа от гърлото чак до пъпа. Там поставям другото парченце и малко вино.