Грей - Страница 51

Тя си поема рязко дъх.

— Сега не трябва да мърдаш. Ако мръднеш, ще разлееш вино по цялото легло. — Говоря тихо и я целувам отново, точно над пъпа. Бедрата ѝ потръпват. — О, не. Ако разлеете виното, ще ви накажа, госпожице Стийл.

В отговор тя стене и дръпва вратовръзката.

„Всяко нещо с времето си, Ана…“

Освобождавам гърдите ѝ от сутиена една по една и ги подпирам отдолу с чашките; гърдите ѝ са дръзки и уязвими, точно каквито харесвам. Бавно дразня и двете с устни.

— Това ли е за вас удоволствие? — шепна и духвам леко върху зърното. Устата ѝ се отпуска и оформя безмълвно „А“. Поемам ново кубче лед в уста и бавно го спускам по гръдната кост към зърното, обикалям го няколко пъти с леда. Тя стене под мен. Стискам кубчето с пръсти и продължавам да измъчвам всяко зърно със студени устни и остатъка от кубчето, което се топи между пръстите ми.

Тя скимти и диша тежко под мен, напряга се, но успява да остане неподвижна.

— Ако разлееш виното, няма да ти позволя да свършиш — предупреждавам я.

— О… моля те, Крисчън… Сър… Моля те — умолява ме тя.

Каква радост е да чуя тези думи.

Има надежда.

Това съвсем не означава „не“.

Прокарвам пръсти по тялото ѝ, слизам към бикините, дразня нежната кожа. Неочаквано тазът ѝ трепва рязко и тя разлива виното и вече разтопения лед от пъпа си. Местя се бързо, за да го оближа, целувам и смуча течността от тялото ѝ.

— О, скъпа Анастейжа, за жалост мръдна. И какво ще правим с теб сега? — Плъзвам пръсти под бикините и первам клитора.

— А! — стене тя.

— О, бебчо — шепна с благоговение. Тя е мокра. Много мокра.

Виждаш ли колко е хубаво?

Пъхвам показалеца и средния си пръст в нея и тя потреперва.

— Скоро ще си готова за мен — шепна и бавно вкарвам и изкарвам пръстите си, а тя издава дълъг стон. Тазът ѝ започва да се повдига, за да посрещне пръстите ми.

О, колко силно го желае.

— Лакомото ми момиче. — Гласът ми е все още тих и тя се опитва да следва темпото, което определям, докато правя кръгчета около клитора ѝ с палеца, дразня я и я измъчвам.

Тя изкрещява, тялото ѝ се извива под мен. Искам да видя изражението ѝ, вдигам другата си ръка и смъквам тениската от главата ѝ. Тя отваря очи и мига на меката светлина.

— Искам да те докосна — моли тя, гласът ѝ е дрезгав, издава нуждата ѝ.

— Знам — въздишам до устните ѝ и я целувам, като не спирам безмилостния ритъм с пръстите и палеца. Тя има вкус на вино, нужда и Ана. Целува ме с жажда, каквато не съм усещал досега. Задържам горната част на главата ѝ, за да ѝ попреча да мърда, и продължавам да я целувам и да я чукам с пръсти. Когато краката ѝ се стягат и изпъват, намалявам темпото.

„О, не, миличка. Все още няма да свършваш“.

Правя го още три пъти, докато целувам топлата ѝ, сладка уста. На петия път оставям пръстите си вътре и заговарям тихо и много бавно в ухото ѝ:

— Това е наказанието ти. Така близо до края и така далеч. Това удоволствие ли е?

— Моля те — хленчи тя.

Господи, колко обичам да я чувам да се моли!

— Как искаш да те чукам, Анастейжа?

Пръстите ми започват отново, краката ѝ се разтреперват и аз отпускам ръка.

— Моля те… — задъхва се тя, произнася думите толкова тихо, че едва ги чувам.

— Кажи ми какво искаш, Анастейжа.

— Теб… веднага — моли се тя.

— Дали да те чукам така, или иначе, или пък еди-как си? Имаме голям избор — обяснявам аз. Изтеглям ръката си, дръпвам презерватива от нощното шкафче и коленича между краката ѝ. Без да откъсвам очи от нея, смъквам бикините и ги хвърлям на пода. Очите ѝ са тъмни, пълни с обещания и копнеж. Ококорва се, докато поставям бавно презерватива.

— Това ли е удоволствие? — питам и обхващам ерекцията си в юмрук.

— Беше само шега… — скимти тя.

Шега ли?

Благодаря ти, Господи!

Не всичко е загубено.

— Шега? — питам, докато юмрукът ми се плъзва нагоре и надолу по пениса ми.

— Да. Моля те, Крисчън.

— Значи ми се смееш?

— Не. — Гласът ѝ едва се чува, но едно леко поклащане на главата ѝ е всичко, което искам да знам.

Докато я наблюдавам и виждам колко се нуждае от мен… Готов съм да изригна в ръката си само като я гледам. Сграбчвам я, обръщам я и вирвам дупето ѝ, прекрасното ѝ дупе, във въздуха. Какво изкушение. Шляпвам бузата, шляпвам я силно, след това влизам в нея.

Мили боже! Тя е напълно готова.

Тя се стяга около мен и изкрещява, когато свършва.

Мама му стара. Стана прекалено бързо.

Задържам бедрата ѝ на място, чукам я яко, докато я разтърсват тръпките на оргазма. Стискам зъби, забивам се в нея отново и отново, докато не усещам, че напрежението в нея започва отново да расте.

„Хайде, Ана. Отново“, опитвам се да ѝ внуша, докато се изтласквам напред.

Тя стене и скимти под мен, по гърба ѝ избива ситна пот.

Краката ѝ започват да треперят.

Близо е.

— Хайде, Анастейжа, отново! — ръмжа аз и по някакво чудо оргазмът ѝ разтърсва и нейното, и моето тяло. Мама му стара! Свършвам, без да кажа и дума.

Отпускам се върху нея. Беше наистина изтощително.

— Това удоволствие ли беше? — съскам на ухото ѝ, докато си поемам въздух.

Докато тя лежи отпусната на леглото, задъхана, аз се изтеглям от нея и свалям противния презерватив. Ставам от леглото и се обличам бързо. Когато съм готов, посягам и развързвам връзката, освобождавам я. Тя се обръща, протяга ръце и пръсти и си нагласява сутиена. Завивам я с кувертюрата и лягам до нея, подпрян на лакът.

— Беше върхът на удоволствието — заявява тя с хитра усмивка.

— Ето пак тази дума.

— Не я ли харесваш?